С поред 78% от българите страната ни е прекалено бедна, за да може да си позволи да издържа бежанци.
Това показват данните от национално представително социологическо проучване, проведено от агенция "Медиана" в периода от 14 до 18 ноември сред 1001 пълнолетни граждани. Изследването е част от инициатива на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и беше представено днес в Националния пресклуб на БТА.
Основните страхове на българите
са свързани с нарастване на криминалната престъпност, с бедността, с разпространението на зарази и болести, както и с разбирането, че няма място и условия за настаняване на бежанци, посочи социологът Кольо Колев.
По думите му недоверието към институциите също е в основата на страха от бежанците. Колев посочи, че самата бежанска вълна и проблемите с нея са
силно медийно и политически преекспонирани.
Според проучването на "Медиана", 33% от анкетираните смятат, че не трябва да се допускат бежанци и имигранти в нашата страна, а според една пета всички бежанци и имигранти трябва да бъдат изгонени.
"Отношението към бежанците е като към тежко заразно болни или опасни животни",
коментира Кольо Колев. Според 42% от българите бежанците не трябва да бъдат допускани да излизат от лагерите. По думите на социолога
не става въпрос за ксенофобия, а за ужас, паника, която поражда агресия и желание за насилие.
Колев посочи, че 15% или около 1 млн. пълнолетни българи одобряват нападенията над бежанци и имигранти. По думите му подобни нива на агресивност можем да наблюдаваме и в други европейски страни като Португалия и Холандия.
Голямото мнозинство от хората има доста по-човешко отношение към бежанците - 65% от българите смятат, че трябва да им помогнем и да им осигурим по-нормални условия на живот, каза Кольо Колев. Според него лошото е, че другата група - изпълнените със страх, са прекалено много. Мнозинството е толерантно, но,
когато имаш агресивно малцинство, което бъде изпуснато от контрол, това вещае ексцесии,
коментира социологът. Той посочи, че бежанският проблем не се разглежда като временно състояние, а като трайно заселване. Засилват се и опасенията и страховете от исляма, но не толкова от традиционния ислям, а по-специално от екстремисткия, терористкия, посочи Колев.
Междувременно
в с. Телиш протестите срещу настаняването на бежанци продължават,
въпреки изявления, че в селището няма да има бежански лагер, заяви за БТА Марин Шкодров - председател на инициативния комитет за протестите. Той уточни, че от медиите са чули съобщения, че военното поделение край селото няма да се ползва за лагер, но очакват официален документ и чак тогава ще прекратят действията си.
Ако видим, че започне изнасяне на оборудването за лагера, което бе доставено в поделението, може да повярваме, че има промяна на позицията, коментира Шкодров. По думите му продължава денонощната блокада на пътя за поделението, която няма да бъде свалена от инициативния комитет, докато не получат в кметството документ, че държавата се отказва да изгражда лагер край селото. Днес в центъра на Телиш се е състоял поредният мирен протестен митинг. Участниците са решили утре да се съберат отново в 10,00 ч. на поредния протест, каза Шкодров.
Около 500 хил. лева ще бъдат разходите за една година на община Харманли,
за да може да изпълнява ангажиментите си към открития в града временен център за настаняване на чужди граждани, търсещи закрила у нас, пък заяви пред журналисти в Хасково зам.-кметът на Харманли Минка Стоянова.
Разчетите са направени при сегашния брой на обитателите на центъра - около 1300.
Кметът на Харманли Михаил Лисков е изпратил докладна записка с прогнозираните разходи до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който е и председател на Националния оперативен щаб. Прави се всичко възможно, особено през последните два месеца, в центъра да бъдат осигурени по-добри условия за живот на тези хора, изпаднали в нужда, отбеляза Стоянова. Тя добави, че днес е предоставена линейка на болницата в Харманли от министъра на вътрешните работи, която ще бъде на разположение на хората от центъра.
