Многословното и разпокъсаното разказване на вицове може да са едни от ранните симптоми за болестта на Алцхаймер, смятат учени, според които неуловими промени в речта се появяват години преди по-тежките симптоми на болестта.
Според авторите на изследването, цитирани от британския в. „Гардиън“, възможно е тези промени да бъдат установени и по-рано да се предскаже дали при някого съществува риск от развитие на болестта с до десетилетие преди нейното диагностициране.
Според Джанет Коен Шърман, клиничен директор на Центъра за психологична оценка към Масачузетската обща болница едно от най-големите предизвикателства в момента е разпознаването на болестта навреме.
„Едно от най-големите предизвикателства в момента по отношение на болестта на Алцхаймер, е установяването на промените рано, когато все още са леки и различаването им от промените, които знаем, че настъпват при нормалното стареене“, заяви тя.
Шърман смята, че докато повечето изследвания на заболяването са фокусирани върху загубата на памет, а от съществено значение е и промяната в речта.
Тя цитира изследвания на късните произведения на писателката Айрис Мърдок, където се забелязват признаци на Алцхаймер, години преди да бъде диагностицирана. В него като пример се дава и все по-неясния и повтарящ се език на Агата Кристи в последните ѝ романи, въпреки че тя никога не е диагностицирана.
Вижте още:
Три чаши кафе може би намаляват риска от Алцхаймер
Учени откриха нов метод на борбата с Алцхаймер
При друго проучване на транскрипции от речите на Роналд Рейгън се наблюдава значително изменение на речта в сравнение с Джордж Буш-старши, който е държавен глава на сходна възраст.
При своя анализ екипът на Шърман е установил, че деменцията е придружавана от значителен езиков дефицит.
В експеримента са участвали 22 здрави младежи, 24 отново здрави мъже и жени на по-голяма възраст и 22 души, които са диагностицирани с умерено когнитивно закърняване. И трите групи е трябвало да свържат в изречение три думи като „химикал“, „мастило“ и „хартия“. Здравите веднага правят просто изречение, докато тези с увреждане съставят много по-дълги и сложни текстови структури.
„Те бяха далеч не толкова сбити при предаването на информация, изреченията бяха много по-дълги, трудно им беше да остават съсредоточени“, каза Шърман, според която разликата е значителна. Разлика между групите се наблюдава и при разбирането на двусмислени изречения, където повече трудности имат хората с умерено когнитивно закърняване.
