Глобалната "епидемия" от тютюнопушене всяка година води до смъртта на около 6 млн. жители на планетата, както и на около 600 хил. души, които не са пушачи, но са потърпевши от вредното вторично въздействие на цигарения дим.
Това предупреждава Световната здравна организация (СЗО) по повод утрешния 31 май, който се отбелязва като Световен ден без цигарен дим.
Ако правителствата по света не предприемат необходимите мерки, до 2030 г. преките жертви от употребата на тютюн биха нараснали на 8 млн. годишно, смятат експертите от СЗО, като отчитат, че тютюнопушенето е първата и най-голяма причина за смърт в световен мащаб.
Изследвания показват, че в ЕС тютюнопушенето причинява смъртта на повече от половин милион души всяка година.
Смята се, че 25% от всички смъртни случаи, причинени от рак, и общо 15% от всички смъртни случаи в ЕС могат да бъдат приписани на тютюнопушенето.
Целта на предстоящия Световен ден без цигарен дим е да накара страните по света да спазват Рамковата конвенция на СЗО за борба с тютюнопушенето, да въведат строги мерки за хората, които започват да пушат или продължават да пушат с цел да се намали техният брой в световен мащаб, както и да се въведе пълна забрана на стимулирането и спонсорирането от реклами на тютюневи изделия.
Какви са мерките срещу тютюнопушенето по света?
През 1993 г. Агенцията по защита на околната среда в САЩ провъзгласява цигарения дим за канцероген от клас А. Този факт се потвърждава от министерството на здравеопазването на САЩ през 2000 г. и от Международната агенция за изследване на рака при СЗО през 2002 г.
Според анализите на здравни експерти от СЗО тютюнът се явява най-значимата, но и най-предотвратима причина за смърт в световен мащаб, като в днешно време причинява смъртта на всеки десети жител на планетата.
Големи части от САЩ и Канада са превърнати в зони без тютюнев дим посредством прилагането на различни държавни и местни закони. Днес 80% от канадците и 50% от американците живеят в райони, където е наложена пълна забрана за тютюнопушене.
По данни на Федералната търговска комисия на САЩ, цитирани от Ройтерс, за десет години (2001-2011 г.) обемът на продажбите на цигари в САЩ вследствие въведените забрани и различни кампании, е паднал почти двойно - през 2001 г. са били продадени 402 млрд. цигари, а през 2011 г. - 274 млрд. цигари.
Броят на пушачите в САЩ също е намалял - от 33 на сто - до 19%, вследствие предприетите от държавата мерки за ограничаване на тютюнопушенето в страната.
През 2004 г. Ирландия става първата държава в света, в която е наложена тотална забрана на тютюневите изделия. В рамките на ЕС още няколко страни имат пълна забрана на тютюнопушенето - Швеция, Испания, Великобритания.
Забрана за пушене на обществени места, в заведения и ресторанти има в почти всички страни на ЕС, но мерките се прилагат в различна степен и по различни критерии.
Според здравни експерти мерките срещу тютюнопушенето трябва да бъдат насочени основно към подрастващите, защото в юношеска възраст се формират нагласите към тютюнопушенето и никотиновата зависимост.
Европейски училищен изследователски проект за употреба на алкохол, тютюн и наркотици, проведен в 36 европейски страни (включително и в България) показва тревожни тенденции за употребата на цигари.
В страните, участващи в проекта, между 26 на сто и 78% от учениците са пушили цигари поне веднъж в живота си, като най-висок е този процент сред младежите в Латвия - 78%. Следват Чехия - 75%, Хърватска, Естония, Литва и Словакия - 70%, България - 66%.
Най-нисък е процентът на учениците употребявали тютюн в Исландия - 26%, Норвегия и Черна гора - 30 и 37%.
Проектът отчита, че всеки четвърти ученик в изследваните 36 страни е пушил 20 и повече пъти, което е тенденция към пристрастяване към никотина. Около една трета от учениците съобщават, че са пушили преди 13 годишна възраст, като 7% от анкетираните посочват, че пушат всеки ден от 13 годишна възраст.
Според друго изследване на Евростат най-голям процент пушачи в ЕС има в Гърция - 42%, следват България - 39%, Латвия - 37%, Румъния, Унгария, Литва, Чехия и Словакия - всички по 36%.
Европейската статистика отчита също, че мнозинството от гражданите на ЕС подкрепят пълната забрана за пушене на обществени места, както и в офиси, ресторанти и барове.
Поддръжката за ограничение на пушенето на публични места е най-силна в Италия и Швеция, докато Чехия, Австрия и Холандия са едни от малкото противници на такива ограничения.
Либерализацията на тютюнопушенето у нас - крачка назад или крачка напред?
Законът за здравето у нас забранява от 1 юни 2012 г. тютюнопушенето в закритите обществени места, включително обществения транспорт, както и в закрити работни помещения.
Нарушителите се наказват с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение - от 100 до 300 лв. За юридически лица санкциите са от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
Въпреки това у нас има определени обществени нагласи за смекчаване на мерките срещу тютюнопушенето.
Партия "Атака" вече е внесла в деловодството на парламента предложение за отмяна на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. За подобни нагласи намекна и новоизбраният премиер Пламен Орешарски, който посочи в телевизионно изявление, че вариантът с либерализирането на тютюнопушенето е да се намери балансирано решение, което да удовлетворява и едната, и другата група в обществото.
По данни на бизнеса за последната година близо 30 хил. души били загубили работните си места от въведените мерки, а много частни заведения са фалирали поради липса на посетители вследствие забраните. Загубите на собствениците на подобни заведения варирали между 200 и 300 млн. лева за последната година.
Допитване на сайта на Министерството на здравеопазването обаче показва, че 84% от българските граждани са "за" пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места, а за "частична забрана" - около 12%. "Против" забрана на тютюнопушенето на обществени места са гласували около 4%.
От 2005 г. в рамките на приетата първа Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в България са създадени и консултативни кабинети към регионалните здравни инспекции.
През 2011 г. в тези кабинети са получили консултации над 2200 души. Национално представително проучване на Министерството на здравеопазването показва, че през 2011 г. броят на пушачите у нас е намалял незначително.
През 2010 г. активните пушачите сред населението са били 41 на сто, през 2011 г. - този процент вече е 39%.
Като основни причини за тази тенденция се посочват мерките за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места, както и поскъпването на тютюневите изделия.
Като тотални непушачи са се определили около 50% от мъжете и близо 70% от жените у нас.
Други изследвания на здравни експерти отчитат, че само за последната година у нас заради пълната забрана на тютюнопушенето са регистрирани около 1 600 инфаркта по-малко в сравнение с предходната година.
