От предишни изследвания е известно, че тренировките намаляват апетита, вероятно благодарение на регулиращи хормони, които се освобождават в храносмилателните пътища.
Затова авторите на сегашното проучване са искали да проверят дали разтърсването на червата по време на упражнения, които преместват центъра на масата нагоре-надолу, не променят повече от други нивата на хормони като грелина, освобождаващ се при
глад.
Тичането потиска апетита повече от карането на колело,
а при скачане на въже тялото се движи повече нагоре-надолу, отколкото при тичане.
При скачането на въже има и хоризонтално движение, затова вътрешностите се разместват повече.
За да проверят идеята си, учените са работили с 15 здрави мъже на средна възраст 24 години.
Те са ги карали в различни дни да скачат на въже 30 минути, да карат велоергометър и да
почиват.
Учените измервали по време и след тренировката нивата на хормоните на апетита и са питали участниците дали са гладни и какви храни им се ядат - сладки, солени, кисели или мазни.
Резултатите показват, че
доброволците са чувствали по-малко глад в дните с тренировки.
Самите участници също смятат, че след скачане на въже са усещали по-малко глад, отколкото след каране на велосипед.
След тренировките намалявало особено желанието за мазна храна. Когато карали велосипед обаче, по-късно огладнявали.
Нивата на хормоните не били различни след карането на колело и скачането на въже.
Вероятно разликата в чувството за глад се дължи на други механизми.
Възможно е причина да е по-голямото покачване на температурата при скачане на въже.
Източник: БТА
Последвайте ни
