Два случая на малария са регистрирани у нас за първи път от 17 години насам,
съобщи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести
проф. Тодор Кантарджиев, цитиран от БоленЗдрав.
Няма опасност от разпространение на заразата,
която се предава по кръвен път, увери микробиологът.
И в двата случая,
които са без връзка помежду си, диагнозата е поставена бързо, тъй като
лекарите спешно са изпратили кръвни проби в Националната
референтна лаборатория на центъра.
В първия случай маларията е открита при пациент, на когото бил
трансплантиран бъбрек. Операцията била извършена в Пакистан. Донорът не бил изследван за малария и така предал инфекцията.
След завръщането си
у нас човекът получил треска
и се появили съмнения за усложнения след
трансплантацията. Когато постъпил в клиниката по нефрология на
Александровска болница, се установило, че става дума за
малария, а причинителят е от вида P. vivax.
Трансплантираният е лекуван с
противомаларийни препарати и вече се чувства добре, каза проф.
Кантарджиев.
Маларията е четири вида според причинителя, а в случая е била в лека форма.
Вторият случай е регистриран в началото на месец юли. Болният, който е
жител на Монтана, се заразил в Гвинея с малария тропика. Причинителят
й е P. falciparum.
Диагнозата е поставена първо в паразитологичната
лаборатория към РЗИ-Враца, а после е потвърдена в Националната
референтна лаборатория.
Пациентът е постъпил за лечение в Инфекциозната
болница "Проф. Иван Киров" в София, като също вече е добре.
Няма основания за паника сега, успокои проф. Кантарджиев
За да се
получи огнище, болният трябва да е бил хапан продължително време от
комари, които на свой ред да пренесат причинителя на други хора.
Не
всеки вид комар може да разнася малария. Обикновено "виновникът" е от
вида анофелес, а той не е много разпространен у нас.
За последно у нас са били регистрирани 12 случая на малария през 1995
г. Смята се, че източник са били бежанци от Азия, които са се криели
нелегално около месец покрай река Струма.
Дълго време те са били хапани от
комари, което се оказало достатъчно, за да се "завърти" цикълът на паразита
в комара.
Тогава взехме мерки и не допуснахме разпространение на
заразата, добави микробиологът.
Въпреки това той смята, че здравните
власти у нас също трябва да са нащрек. В Южна Гърция например има обявен
повишен риск от малария.
Предпазните мерки, които властите могат да
вземат, са пръскане срещу комари, както и обучение на населението и на лекарите,
които бързо да разпознават симптомите.
През април учени, борещи се с болестта, откриха, че резистентността на някои щамове малария към основните лекарства срещу нея се увеличава.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
