Жителите на Острова си изпускат нервите средно по цели четири пъти на ден. Италианците, французите и германците ги следват по петите.
Всеки един от 80-те милиона германци се ядосва средно по два пъти на ден.
Дали става дума за нахалника на опашката или за дразнещите колеги - денят предлага премного възможности, които карат човек да изпусне нервите си. Кръвното налягане се покачва, сърцебиенето се ускорява, а дишането става все по-учестено. Познато ли ви е това състояние?
Най-спокойните европейци се оказват датчаните - по собствени данни те изпускат нервите си само веднъж на десет дни.
Ядосването = самобичуване
Всъщност човек е мрънкало по природа. Още от пеленачета циврим за щяло и нещяло. Двумесечните бебенца могат съвсем умело да изразяват гнева си, надувайки гайдата до небето. Особено ако са огладнели.
Двегодишните мъничета пък предпочитат да ни ядосват на публични места, хвърляйки се на земята пред погледите на случайна публика - крещят с пълно гръло и се мятат като диваци. Всеки опит да ги успокоим ги вбесява още повече.
Според резултатите от изследване на проф. Мария фон Салиш от Свободния университет в Берлин момичетата са по-склонни да прикриват гнева си.
Всяко четвърто момиче успява да запази привидно самообладание, докато това се удава само на 18% от момчетата.
"Да задържаш гнева си е равносилно на това да вземеш горещ въглен, за да го хвърлиш по врага си: ти си този, който ще се изгори" - е казал Буда.
Негови са и следните думи: "Да се ядосваш - това означава да наказваш себе си заради грешките на другите."
Надали някой умира от желание да страда заради грешките на другите, но как да запазим самообладание, когато в продължение на един час не можем да намерим място за паркиране?
Гневът - отрова за тялото
Според проучванията британците се ядосват най-вече на нахалниците по опашките, италианците пък на лошите шофьори, французите - заради зле приготвена храна, а шведите и норвежците изпускат нервите си, когато някой започне да се подиграва с родината им.
Гневът, който впрочем през Средновековието се е смятал за смъртен грях, действа на тялото ни като отрова, в случай че не го излеем. Според редица изследвания задържането на гнева води до психосоматични проблеми, депресии и дори инфаркт.
Източник: "Дойче веле"
Последвайте ни
