Олаф Блумберг не е обсебен от демон, както дълго си мислел, той просто страда от т. нар. синдром на Турет - заболяване, характеризиращо се с множество тикове. Именно то кара Олаф да псува, да плюе или да лае.
"Напрежението е като преди кихане", казва Олаф, опитвайки се да обясни усещането. И съвсем не е далеч от истината - тиковете, израз на които са внезапните конвулсии и ругатни, действително наподобяват донякъде кихавиците.
Това са кратки, отривисти движения и шумни словесни прояви, които могат временно да бъдат сподавени, след което обаче буквално "изригват". Олаф не е в състояние да ги избегне - като че ли вътре в него има дух, който периодически поема контрола над тялото му.
Демоните напират отвътре
Олаф е на 23 години, когато му откриват синдрома на Турет. По това време следва германистика в Бохум, паралелно се занимава интензивно със спорт. Изглежда доста добре - висок, с тъмна къдрава коса, интелигентен и красноречив, любимец на нежния пол и с много приятели.
Още от дете му се случвало да мята глава несъзнателно или да скърца със зъби, но никой не придавал голямо значение - родителите му предполагали, че е твърде нервен, вероятно покрай продължителното гледане на телевизия.
С годините обаче тиковете се влошили. Олаф ту лаел по време на ежедневния крос, ту плюел по щандовете в магазините, ту ближел стените. Самият той не можел да се познае и точно тогава решил, че може да е обсебен от демон. В крайна сметка се обърнал към невролог.
Както е известно днес, загадъчната болест на Турет е наследствена. Но се проявява далеч не при всеки, който носи съответните гени. Причините са неясни. Учените предполагат, че става дума за нарушение в обмяната на веществата в една част от мозъка, в подкоровото ядро. Без обаче да се наблюдават смущения нито в интелигентността, нито в способностите.
Професорът по експериментална психиатрия от Хановер Кирстен Мюлер-Вал, която от години проучва споменатия синдром, казва: "Засегнатите знаят отлично какво е забранено или социално неуместно. Въпреки това не могат да се противопоставят на натиска да вършат тези неща."
При по-младите хора тиковете са различни, съвсем не всеки постоянно ругае или изрича обидни думи. Някои просто по-често кашлят или смигат - едно почти обичайно поведение. Тази е и причината при мнозина заболяването да не бъде диагностицирано навреме.
Когато разбрал за синдрома на Турет, Олаф първоначално решил да прекъсне следването си. Давал си сметка, че смущава много от колегите си. Тръгнал по лекари и се опитвал да тушира болестта си с медикаменти. При това не толкова тиковете, колкото социалното ограничаване е факторът, който може да накара хората със синдрома на Турет да намерят сили да се справят с болестта си.
Най-важно е да успееш да си помогнеш сам
"Постоянно обиждах околните, веднъж пък издадох една много важна тайна", разказва Олаф. По време на един от клиничните си престои той започнал да приема болестта си. И решил да опита да продължи със следването. Желанието му е да се занимава със социална дейност, да помага на другите с опита си и да ги окуражава.
Колегите и преподавателите му знаят за заболяването, стаята му нарочно е с дебели стени, има правото да се явява на изпит индивидуално. Избягва само библиотеката, като твърди, че така или иначе предпочита да чете по кафенетата.
Междувременно е на 27. Дава си сметка, че животът му няма да е лесен - не само защото постоянно се случва да чупи мобилния си телефон или да разкъсва дрехите си. Но Олаф е решил да се бори, съчувствието и удивлението го дразнят.
"Решил съм да живея днес и сега", заявява Олаф, който набира сили от заниманията със спорт, писането на поезия и срещите с приятели. Наскоро трябвало да напише кратко есе за един изпит по медицина. Избрал да пише за синдрома на Турет, а след като го прочел пред колегите си, те станали на крака и започнали да ръкопляскат.
