Пк казкотерапията е един от модерните, макар и все още
не толкова известни методи, които използват детските психолози
като помощно средство в цялостната работа.
Според експерти една
от причините за психотерапевтичния ефект на приказките е, че в
тях винаги се намира изход от проблемната ситуация, а слабият
или отхвърлен герой в края обикновено се превръща в силна и
постигнала целите си личност.
Всяка приказна история улеснява идентификацията с героя
и в повечето случаи
подпомага разрешаването на конкретни
вътрешни, несъзнавани конфликти,
разказва пред Лора Метанова от БТА психологът
Елена Тодорова.
Порастването и социализацията поставят различни
препятствия и пораждат конфликти пред малкия човек. Тяхното
решаване е важна задача, защото от това зависи неговото бъдеще.
Например за най-малките - на възраст
между 1-2
години, е актуална темата за отделянето и раздялата с мама,
след
това - за ограниченията, които му се налагат, конкуренцията с
другите деца, ревността в семейството и, не на последно място,
конкуренцията с родителя от същия пол към 4-5 годишна възраст,
обяснява тя.
Това са сложни задачи за едно дете в емоционален
план. То трябва да преживее и да превъзмогне всички страхове,
емоции и афекти, които нахлуват в него.
Малкото дете все още не
е способно да ги рационализира и да се справи с тях със
средствата на възрастния и тук на помощ идва приказката.
В приказките почти винаги има герой, с когото детето
лесно се идентифицира и който преминава през редица
приключения, препятствия или метаморфози, като винаги намира
изход. Освен това
в приказката много ясно се разграничава
доброто и лошото.
Всичко, което е тъмно, зловещо и кръвожадно, е в
рамките на "То"- несъзнаваното. Това помага на детето да
идентифицира и валидизира своите силни, архаични чувства - гняв,
страх, отчаяние, омраза, желание да унищожава.
Всичко, което
отговаря на доброто, градивното и поощрителното, което дава
награда, е от порядъка на Свръх Аз.
Затова "приказките са
структурообразуващи"- пресъздават значими психични процеси и
помагат на детето да въведе "ред" в своите емоции,
коментира
Елена Тодорова.
Терапевтичната работа с приказки може да се прилага
индивидуално или групово. Като част от работата се използват
различни средства - кукли, рисуване, ролеви игри, обяснява
психологът.
Тя съветва изборът на приказки да бъде
оставен в ръцете на детето, защото то най-добре може да определи
коя приказка "работи" за него. Страшните истории например
помагат на някои деца да държат под контрол своите страхове или
могат да станат средство за справяне с тях.
Това по-скоро е
въпрос обаче на доза и баланс - страховете имат своето място в процеса на личностното
израстване, но е въпрос на преценка от специалист каква е
тяхната функция за конкретното дете или възрастен човек
Някои от най-популярните приказки като "Седемте
козлета", "Червената шапчица", "Снежанка", "Пепеляшка", "Трите
прасенца" могат да се използват с голям успех при деца, у които
е нужно да се въведе регулация между "принципа на удоволствието"
и "принципа на реалността", дава пример Елена Тодорова.
Конфликтът между "искам" и "трябва" е най-силно изострен във
възрастта между година и шест месеца и 3 години.
Измислените от родителите или т. нар. домашни
приказки по правило имат най-силно влияние върху детето,
коментира психологът. Причината е, че тези истории са специално
за детето и обикновено са разказани от най-милия глас.
Добре е
обаче винаги, когато можем, да поощряваме креативността на
детето и то само да измисля или довършва приказката, съветва
Тодорова. Така се дава възможност на малкия човек да говори
индиректно, от името на героя, за своите страхове, желания и
затруднения.
Това е особено важно във възрастта между 3-6
години, когато цензурата между несъзнаваното и предсъзнаваното е
още слаба, обяснява психологът.
Друга интересна терапия е с кукли,
разказва тя.
Куклотерапията може да се прилага и като самостоятелен подход и
може да се използва не само при деца, но и за възрастни със
специални нужди. Психологът отново препоръчва свободата при
избора или направата на кукла да има детето.
Този вид терапия
произлиза от идеята за посредничество на куклата в терапевтичния
процес, като целта е по-пълно самоизразяване.
Направата и
"оживяването" на куклата имат силно значение за диагностиката по
отношение на реалните или желани идентификации на детето или на
възрастния.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
