Според експерти една от причините за психотерапевтичния ефект на приказките е, че в тях винаги се намира изход от проблемната ситуация, а слабият или отхвърлен герой в края обикновено се превръща в силна и постигнала целите си личност.
Всяка приказна история улеснява идентификацията с героя и в повечето случаи
подпомага разрешаването на конкретни вътрешни, несъзнавани конфликти,
разказва пред Лора Метанова от БТА психологът Елена Тодорова.
Порастването и социализацията поставят различни препятствия и пораждат конфликти пред малкия човек. Тяхното решаване е важна задача, защото от това зависи неговото бъдеще. Например за най-малките - на възраст
между 1-2 години, е актуална темата за отделянето и раздялата с мама,
след това - за ограниченията, които му се налагат, конкуренцията с другите деца, ревността в семейството и, не на последно място,
конкуренцията с родителя от същия пол към 4-5 годишна възраст,
обяснява тя. Това са сложни задачи за едно дете в емоционален план. То трябва да преживее и да превъзмогне всички страхове, емоции и афекти, които нахлуват в него.
Малкото дете все още не е способно да ги рационализира и да се справи с тях със средствата на възрастния и тук на помощ идва приказката.
В приказките почти винаги има герой, с когото детето лесно се идентифицира и който преминава през редица приключения, препятствия или метаморфози, като винаги намира изход. Освен това
в приказката много ясно се разграничава доброто и лошото.
Всичко, което е тъмно, зловещо и кръвожадно, е в рамките на "То"- несъзнаваното. Това помага на детето да идентифицира и валидизира своите силни, архаични чувства - гняв, страх, отчаяние, омраза, желание да унищожава.
Всичко, което отговаря на доброто, градивното и поощрителното, което дава награда, е от порядъка на Свръх Аз.
Затова "приказките са структурообразуващи"- пресъздават значими психични процеси и
помагат на детето да въведе "ред" в своите емоции,
коментира Елена Тодорова. Терапевтичната работа с приказки може да се прилага индивидуално или групово. Като част от работата се използват различни средства - кукли, рисуване, ролеви игри, обяснява психологът.
Тя съветва изборът на приказки да бъде оставен в ръцете на детето, защото то най-добре може да определи коя приказка "работи" за него. Страшните истории например помагат на някои деца да държат под контрол своите страхове или могат да станат средство за справяне с тях.
Това по-скоро е въпрос обаче на доза и баланс - страховете имат своето място в процеса на личностното израстване, но е въпрос на преценка от специалист каква е тяхната функция за конкретното дете или възрастен човек
Някои от най-популярните приказки като "Седемте козлета", "Червената шапчица", "Снежанка", "Пепеляшка", "Трите прасенца" могат да се използват с голям успех при деца, у които е нужно да се въведе регулация между "принципа на удоволствието" и "принципа на реалността", дава пример Елена Тодорова.
Конфликтът между "искам" и "трябва" е най-силно изострен във възрастта между година и шест месеца и 3 години.
Измислените от родителите или т. нар. домашни приказки по правило имат най-силно влияние върху детето, коментира психологът. Причината е, че тези истории са специално за детето и обикновено са разказани от най-милия глас.
Добре е обаче винаги, когато можем, да поощряваме креативността на детето и то само да измисля или довършва приказката, съветва Тодорова. Така се дава възможност на малкия човек да говори индиректно, от името на героя, за своите страхове, желания и затруднения.
Това е особено важно във възрастта между 3-6 години, когато цензурата между несъзнаваното и предсъзнаваното е още слаба, обяснява психологът.
Друга интересна терапия е с кукли,
разказва тя. Куклотерапията може да се прилага и като самостоятелен подход и може да се използва не само при деца, но и за възрастни със специални нужди. Психологът отново препоръчва свободата при избора или направата на кукла да има детето.
Този вид терапия произлиза от идеята за посредничество на куклата в терапевтичния процес, като целта е по-пълно самоизразяване.
Направата и "оживяването" на куклата имат силно значение за диагностиката по отношение на реалните или желани идентификации на детето или на възрастния.
Източник: БТА
Последвайте ни
