В одата в океаните на Земята, в метеоритите и замръзналата в лунните кратери е по-древна от Слънчевата система.
Това откритие има приложение в търсенето на живот на други планети,
съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
Учените отдавна разискват дали водата в Слънчевата система идва от ледове, йонизирани по време на формирането ѝ или се е появила преди възникването на Слънчевата система и произхожда от студения междузвезден облак от газове, от който се е образувало самото Слънце.
"Забележителното е, че тези ледове са "преживели" целия процес на звездно раждане", казва ръководителят на изследването Лорън Клийвс от университета на Мичиган, САЩ.
Клийвс и колегите ѝ изследвали как радиоактивността, галактическите космически лъчи и други високоенергийни феномени въздействат върху планетообразуващите дискове от материя около млади звезди.
Моментът на прозрение дошъл, когато
изследователите осъзнали, че условията в ранната Слънчева система не са били подходящи за синтеза на нови водни молекули.
"Без никакво ново образуване на вода, единственото място, от което могат да произлизат тези ледове, е богатият на химикали междузвезден облак от газове, от който се е формирала Слънчевата система", допълва Лорън Клийвс.
За да докажат тезата си, специалистите са сравнили в компютърни модели пропорциите на водород и по-тежкия му изотоп деутерий, които с течение на времето обогатяват водата в Слънчевата система.
Изводът на учените е, че за да достигне пропорциите, открити в метеоритни проби, комети и океаните на Земята, поне част от водата трябва да се е образувала преди раждането на Слънцето.
Процесът вероятно важи и за други слънчеви системи.
Това кара учените да смятат, че благоприятни условия за живот съществуват и отвъд Земята.
