Успехите и провалите на марсианските мисии от 1960 г. до наши дни

П рез годините страните, участващи в надпреварата за изследване на Марс, са правили десетки опити да изпратят сонди на Червената планета.

Статистиката сочи, че по-малка част от мисиите до Марс са доведени до успешен край.

Останалите са окачествени като пълен провал или като недостатъчно успешни.

По повод присъединяването на Индия към марсианската надпревара, агенция ДПА припомня начинанията на участници в нея.

Русия
През 1960 г. Съветският съюз прави първия опит да достигне до Марс, но сондата не успява да стигне дори до земна орбита.

Последвалите няколко опита също се провалят, преди "Марс 2" да достигне дестинацията си през 1971 г. и да се разбие на марсианската повърхност.

През същата година "Марс 3" каца успешно на Червената планета, но само след 20 секунди инструментите на апарата се повреждат.

Частични успехи са постигнати с получаването обратно на Земята на изображения от Марс, но по-нататъшните опити на Съветския съюз и Русия за кацане на марсианската повърхност завършват с провал.

През 2011/2012 г. подобна съдба сполетя и амбициозния руски проект "Фобос-Грунт" за връщане на проби от марсианска почва на Земята.

САЩ
В надпреварата за изследване на Марс САЩ се справят по-успешно от Съветския сюъз и Русия, въпреки че и техни мисии са белязани от провали.

През 1964 г. НАСА получава първите изображения от Червената планета. Дванадесет години по-късно "Викинг 1" каца на Марс. Мисията е последвана от няколко успешни опита.

Роботизираният марсоход "Соджърнър" каца на марсианската повърхност през 1997 г.

През 2008 г. сондата "Феникс" открива следи от вода на Северния полюс на планетата. Понастоящем НАСА разполага с два марсохода на Червената планета - "Опортюнити" и "Кюриосити", и с два орбитиращи апарата около Марс.

По-късно през този месец НАСА трябва да изстреля сондата MAVEN (Mars Atmosphere and Volatiles Evolution - Еволюция на атмосферата и летливите вещества на Марс).

САЩ планират и пилотирана мисия до Червената планета след 2030 г. Мисията "Марс експрес" на Европейската космическа агенция (ЕКА) достигна марсианска орбита през 2003 г., въпреки че спускаемият й апарат "Бигъл 2" не успя да изпрати сигнали обратно на Земята след кацането си на повърхността.

В сътрудничество с Русия Европейската космическа агенция планира две марсиански мисии за 2016 и 2018 г.

Япония
През 1998 г. Япония се включи в надпреварата за изследване на Марс със сондата "Нозоми". Поради електрическа повреда апаратът не успя да достигне до марсианска орбита и сега се носи из космическото пространство.

Китай
През 2011 г. сондата "Инхоу-1" на Китайското национално космическо управление беше изстреляна от Русия заедно с "Фобос-Грунт". Руският апарат навлезе в ниска околоземна орбита, но остана там, тъй като по неизвестни причини двигателят му не успя да се включи и не успя да достигне траекторията на полета си към Марс.

В началото на 2012 г. двете сонди паднаха в Тихия океан.

Индия
Индийската организация за космически изследвания се включва в надпреварата с MOM (Mars Orbiter Mission - Марсианска Орбитираща Мисия). Орбитиращият апарат ще търси следи от метан и деутерий в марсианската атмосфера, въпреки че очакванията за нова информация от мисията не са високи.

Денис Тито
През 2001 г. мултимилионерът Денис Тито от САЩ стана първият космически турист. Тито планира през 2018 г. да изпрати двойка до Марс, като пътуването до планетата и обратно ще продължи 501 дни.