З ащо някои хора продължават да вземат решения, които очевидно ги нараняват, дори след като са били наясно с последствията? Ново проучване, публикувано в Nature Communications Psychology, изследва този въпрос, предлагайки убедителни прозрения за механиката на самосаботиращо поведение, съобщава Ars technica.
Изследването, ръководено от екип на UNSW Sydney, включва 267 участници от 24 различни страни. На тях им е била дадена проста задача: да избират да търгуват между две измислени планети в игра, базирана на точки. Едната планета е носила награди, докато другата понякога е отнемала точки. С течение на времето повечето участници са се научили да избягват планетата, свързана със загуба. Истинското откритие обаче е направено, когато изследователите изрично са казали на участниците кой вариант е вреден – и не всички са променили поведението си.
Участниците се разделят на три основни категории. Първата група, наречена „сензитивни“, бързо открива модели на награди и наказания и коригира избора си. Втора група, наречена „неосъзнати“, първоначално не схваща, но успява да коригира курса си, след като ѝ беше казана истината. Най-озадачаващи са „компулсивните“ – хора, които продължават да избират губещия вариант, дори след като им е обяснено ясно. Те не само упорстват, но когато са попитани защо, много от тях дават рационализации за действията си, което предполага по-дълбоко разминаване между знанието и поведението.
Алтман: Идва голяма криза с AI измами и самоличности
Проучването оспорва общоприетото схващане в психологията и средите за самопомощ: че ако хората са по-добре информирани, ще се справят по-добре. Оказва се, че осъзнаването може да не е достатъчно, за да промени вкоренени поведенчески модели. Участниците, страдащи от компулсивност, не са били наясно – те са били заседнали.
„Показахме, че компулсивните хора са много осъзнати как се държат и също така смятат, че поведението им е оптимално – въпреки че всъщност не е било такова“, казва Жан-Ришар Дит Бресел от екипа, направил проучването. „Това предполага, че ключова точка на неуспех е между разпознаването на относителните стойности на действията и формирането на съответна поведенческа стратегия.“
„Все едно си мислят: „Да, разбира се, действие А е добро, действие Б е лошо... вместо разделяне 50-50, ще направя 60-40. Те наистина трябва да се откажат от всичко и да правят 100-0. Едно от следствията от анализа, който направихме е, че никакво актуализиране на убежденията за действие няма да ги накара да се държат оптимално. Нуждаем се от начин да подобрим начина, по който тези убеждения се превръщат във възприятия за това кое е оптимално“, допълва Дит Бресел.
Проучване: Повечето AI чатботове дадат опасни отговори
Трябва да се вземе предвид и неврологичният аспект. Човешкият мозък е склонен да предпочита предвидимостта пред прогреса. Промяната – дори положителната – може да предизвика емоционален дискомфорт, карайки хората да се придържат към познати модели, колкото и разрушителни да са те. За тези, които са заседнали в компулсивни цикли, наградата от познаваемостта може да надхвърли цената на по-добрия избор.
Какво може да се направи? Макар че простото информиране на някого за вредното му поведение може да не е ефективно, интервенциите, които повишават мета-осъзнаването – като водене на дневник, терапия и структурирани себе-анализи – могат да помогнат на хората да разпознаят и разрушат тези модели. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и други психологически инструменти, насочени към оспорване на основните убеждения, също могат да помогнат за намаляване на емоционалната съпротива срещу промяната.
В крайна сметка, проучването разкрива, че постоянният самосаботаж не е свързан с невежество – а с вътрешна съпротива. Прекъсването на цикъла изисква повече от знание. То изисква съзнателно усилие за пренастройване на дълбоко вкоренени навици, вярвания и емоционални реакции. Изводът на изследване е конкретен: за смислена промяна хората трябва да направят повече от това да разбират поведението си – те трябва да работят за трансформиране на психическите модели, които го движат.
Който използва AI е смятан за по-глупав и мързелив
Краткото съдържание в социалните мрежи ни разтопява мозъците, а ИИ ще влоши нещата
„Възможно е да се окаже, че никакво количество/вид информация няма да е достатъчно, за да повлияе наистина на човек и че ще е необходимо нещо много по-сложно“, казва Дит Бресел. „Но повечето хора ще имат поне някаква реакция на полезна информация, така че моето предложение при липса на пълен отговор, е просто да бъдете добър приятел и да дадете информацията/съветите, които изглежда някой трябва да чуе (отново). Това няма да е достатъчно за всички, но е евтино и ще се изненадате колко много хора имат нужда да им се посочи нещо, което изглежда очевидно.“
ChatGPT вече може да работи вместо потребителя
Apple задава неудобния въпрос за AI: полезен ли е
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
