С поред последни данни досега са открити над 1700 екзопланети. За пръв път обаче международен изследователски екип идентифицира луна, която кръжи около една от тези екзопланети, съобщи сп. "Сайънс дейли".
Всъщност планетата е много далечна и е невъзможно да бъде открита с директни наблюдения. Тя се намира на разстояние най-малко 2000 светлинни години от Земята. За да я открият, учените изследвали светлината от далечна звезда, пред която минала екзопланетата.
Става въпрос за феномен, известен като гравитационна леща.
При него излъчената от звездата светлина се отклонява от гравитационното поле на планетата. От наземна обсерватория може да се наблюдава пик в светлината, когато небесно тяло минава пред звездата.
"Използваме този метод от 1993 г.“, заяви Жан-Филип Болийо от Института по астрофизика в Париж и Френския национален център за научни изследвания.
"Първоначално прибягвахме до него, за да търсим черна материя в халото на нашата галактика, а след това - за откриване на екзопланети", продължава още специалистът.
Технологията се усъвършенства с въвеждането в употреба на камери с все по-голяма резолюция и на по-мощни компютри. Тя позволява да се идентифицират обекти с малки размери.
Сега учените извършили изследвания с помощта на два телескопа, насочени към звезда, която се намира близо до центъра в нашата галактика.
Двата телескопа - единият на остров Тасмания, а другият в Нова Зеландия, регистрирали пик в светлината от звездата, когато пред нея минала екзопланета.
Като фокусирали вниманието си върху кривата, която изобразява въпросния пик в светлината, учените си дали сметка, че той е "двоен".
Всъщност се забелязва усилване на светлината, което съответства на минаването пред звездата на второ небесно тяло с по-малки размери - луна, която кръжи около екзопланетата, или пък друга звезда.
Въз основа на изследванията си учените предлагат две хипотези.
Първата, към която учените имат предпочитания, е свързана с "подписа" на система, съставена от масивна планета и кръжаща край нея малка луна. Масата на планетата е 4 пъти по-голяма от тази на Юпитер, докато масата на луната е наполовина по-малка от земната.
Системата вероятно се намира на разстояние 2000 светлинни години от нашата планета и се отличава с това, че не включва звезда.
Казано с други думи, става дума за планета и нейната луна, които се реят в космоса.
Те може да са изхвърлени от система, сходна със Слънчевата, ако не са формирани без присъствието на звезда в молекулярен облак.
Втората хипотеза гласи, че небесното тяло, свързано с този "подпис", е звезда, чиято маса е десетина пъти по-малка от слънчевата.
Край звездата кръжи планета, чиято маса е 18 пъти по-голяма от земната.
Изчисленията на учените сочат, че за да се получи същият "подпис", е нужно системата да се намира в центъра на нашата галактика, на около 23 000 светлинни години от Земята, и да се придвижва със скорост, която надхвърля 4 пъти очакваната от звезда, разположена в тази част на галактиката.
Учените обаче не могат да докажат със сигурност коя от хипотезите е вярна.
"Няма да имаме шанс да наблюдаваме отново тази кандидат-екзолуна", казва Дейвид Банет - водещ автор на изследването.
"Но очакваме да направим още подобни неочаквани открития като това", категоричен е специалистът.
Резултатите от изследването са публикувани в журнала "Астрофизика“.
