Х иляди хора по света впериха поглед в небето, за да видят слънчевото затъмнение. Явлението започна над Атланатическия океан, като Луната закри напълно звездата ни над някои откъснати острови, а над Европа, Африка и Азия затъмнението бе само частично, съобщи Ройтерс.
Лунната сянка падна южно от Гренландия в 7:41 часа по Гринуич и се разпространи на изток към Фарьорските острови и норвежкия архипелаг Щпицберген, където местата в хотелите бяха разпродадени отдавна.
"Виждал съм полярно сияние, виждал съм вулканични изригвания, но пълното слънчево затъмнение е най-зрелищното нещо, на което съм бил свидетел. И всяко е уникално", каза Фред Еспенак, пенсиониран астрофизик на НАСА, в Торсхавн, столицата на Фарьорските острови.
Небето там обаче днес бе предимно облачно. По-ясно бе над Шпицберген, където туристите бяха призовани да останат в селището за по-голяма безопасност, след като вчера бяла мечка нападна чех в палатката му, докато спеше.
От територията на България и по-голямата част от Европа затъмнението се наблюдава само като частично закриване на Слънцето от Луната.
За София частичното затъмнение започна в 10:42 часа и продължи 2 часа и 16 минути. По време на максималната фаза на затъмнението – в 11:49 часа и 5 секунди, близо 53% от слънчевият диск бе покрит от Луната.
Следващото пълно слънчево затъмнение от територията на България ще бъде през 2081 г., но в София затъмнението ще бъде отново частично, каквото е днешното затъмнение. Това каза за БТА доц. Валери Голев – заместник-декан на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", отговарящ и за Астрономическата обсерватория на СУ.
Почти в цялата страна днес астрономическите обсерватории предложиха уникален поглед към слънчевото затъмнение – вижте тук.
Слънчевото затъмнение можеше да се проследи на живо от Свалбард, Фарьорските острови, Европа, Северна Азия и Африка със стрийм на британския в. „Телеграф“.
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
