В края на миналата година атмосферата на Марс за кратко време се “разду” до около три пъти повече от нормалния си размер, което озадачи учените. Сега изследователите откриха, че разширяването е било предизвикано от рядка "празнота" в заредените частици, които непрекъснато се движат от Слънцето, известни като слънчев вятър. За това съобщава Live Science.
Това внезапно "раздуване" на атмосферата се е случвало поне веднъж и на Земята и може да се повтори скоро.
На 26 декември 2022 г. орбиталният апарат на НАСА Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), който обикаля горните слоеве на атмосферата на Червената планета от 2014 г. насам, става свидетел на “раздуване” на магнитния щит на Марс, или магнитосферата, навън с "хиляди километри", пишат изследователите в изявление. Това е позволило на мъхестата марсианска атмосфера временно да се разшири и да запълни допълнителното пространство.
След като прегледаха данните на космическия апарат, учените от MAVEN забелязаха, че разширяването на атмосферата съвпада със 100-кратно намаляване на частиците слънчев вятър, попадащи в апарата.
Mars’ atmosphere has been eroding for billions of years as the Sun’s energy pummels it. #AGU23
— NASA (@NASA) December 12, 2023
Recently, our orbiting MAVEN spacecraft detected a brief void in the solar wind, causing the Red Planet's magnetosphere to expand dramatically: https://t.co/40bFbI2ZC9 pic.twitter.com/uk3yptY8f9
"Когато за пръв път видяхме данните и колко драматичен беше спадът на слънчевия вятър, беше почти невероятно", казва в изявлението Джаспър Халекас, слънчев физик от Университета в Айова, който ръководи разследването на рядкото събитие.
Изследователите представиха своите открития на срещата на Американския геофизичен съюз, която се провежда в Сан Франциско до 15 декември.
Това е "наистина аномално слънчево събитие", заяви в изявлението си Шанън Къри, главен изследовател на мисията MAVEN.
'Almost Unbelievable': Rare Void From The Sun Briefly Blew Up Mars' Atmosphere Last Year, and it Could Happen to Earth Too https://t.co/Gx8zECTGQ5
— Eric Martin (@ZuckerbergRpt) December 15, 2023
Обикновено слънчевият вятър постоянно бомбардира Марс и всички останали планети в Слънчевата система, поради което Червената планета е загубила по-голямата част от атмосферата си. Магнитосферата на Марс, или това, което е останало от нея, винаги се сблъсква със слънчевия вятър, който отклонява по-голямата част от струящите частици около планетата.
Когато обаче слънчевият вятър е намалял, магнитосферата не е имала какво да притиска, така че се е "раздула" навън, казват експертите на НАСА във видеоклип.
Но веднага щом слънчевият вятър се нормализира, той избутва магнитосферата обратно на мястото ѝ.
Mars’ Magnetosphere Performed A Christmas Miracle When The Solar Wind Stilledhttps://t.co/Dp4cWgEcbJ
— IFLScience (@IFLScience) December 15, 2023
Подобно явление се случи на Земята през 1999 г., когато слънчевият вятър "почти изчезна" за три дни (от 10 до 12 май), което позволи на атмосферата ни да се раздуе до 100 пъти повече от нормалния си обем, преди в крайна сметка да се върне към предишните си размери, според НАСА. Това събитие не причини забележими краткосрочни или дългосрочни щети на нашата планета, съобщава Live Science.
Изследователите смятат, че тези внезапни изчезвания на слънчевия вятър са резултат от редки пропуски в струящите частици. Тези пропуски се получават, защото необичайно бързите частици в слънчевия вятър понякога настигат или изпреварват частиците пред тях, оставяйки пространство, където обикновено би имало слънчев вятър.
В проучване от 2008 г., публикувано в списание Astronomy & Astrophysics, изследователите свързват разширяването на атмосферата на Земята през 1999 г. с голяма "коронална дупка" или пролука в слънчевата повърхност, появила се малко преди атмосферата на нашата планета да се “раздуе”. Короналните дупки имат по-слаби магнитни полета от останалата част на Слънцето, което позволява на слънчевия вятър да се изтласка от Слънцето по-бързо от обикновено.
Короналните дупки могат да станат по-често срещани през следващите няколко години, когато Слънцето достигне взривоопасния връх на своя приблизително 11-годишен цикъл на активност, известен като слънчев максимум. Вече започваме да виждаме доказателства за това, обясняват авторите на изследването.
