Това е последното втвърдяване на позициите му, отхвърлящи религиите и възможността Бог да е създател на Вселената.
Авторът на научния бестселър от 1988 г. "Кратка история на времето" признава в интервю за британския в. "Гардиън", че до някаква степен възгледите му са повлияни от собствената му борба с неврологичното заболяване, приковало го на инвалиден стол от младежка възраст.
Хокинг страда от амиотрофична латерална склероза - характеризираща се с прогресивна дегенерация на моторните неврони - клетки в гръбначния и главния мозък, което води до парализа и смърт.
"Вече 49 години живея с вероятността от преждевременна смърт. Не се страхувам от нея, но и не бързам да умра. Има толкова неща, които трябва да свърша преди това", казва 69-годишният учен.
"За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри - това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното".
Позициите на Хокинг относно вярата и религията се втвърдиха значително през близо 25-те години след публикуването на неговия основополагащ труд за Космоса.
В него той признава, че идеята за божествено присъствие и научното разбиране на процесите във Вселената не са непременно несъвместими.
Тогава той смяташе, че ако някога учените построят цялостна теория за създаването на Вселената, това би било триумфът на човешкия разум и знание - и тогава бихме познали Божието съзнание.
Миналия юли проф. Хокинг заяви пред "Чанъл 4", че не вярва в Бог като личност, а най-много като метафора за научните закони и закономерности, според които всичко съществува.
В последната си книга от 2010 г. - The Grand Design ("Големият замисъл"), той заяви, че предвид поредицата от нови научни открития във физиката вече няма място за божество в креационните теории. Това предизвика острите реакции на различни духовни лидери.
Интервюто за в. "Гардиън" е дадено преди форума Google Zeitgeist в Лондон, на който той ще говори по въпроса "Защо сме тук".
Последвайте ни
