Съвсем скоро ще знаем какво и как си "говорят" слоновете. Учени разработват речник, който ще дешифрира по какъв начин общуват симпатичните бозайници.
Екипът, ръководен от американката Андреа Туркало, работи в отдалечен район в Централна Африка, обитаван от горски слонове - най-редките, мистериозни и застрашени представители на вида.
Туркало и колегите й наблюдават бозайниците в продължение на часове всеки ден, отбелязват броя им, здравословното им състояние и поведението им в общност.
Тя казва, че може да разпознае всеки от тях по гласа и именно тези звуци се опитва да "преведе" в бъдещия речник.
"Ние сме в детска градина. Сега учим първите думи, а Андреа е човекът, който ще ни помогне да ги подредим в изречения", казва биологът Питър Редж, който изследва поведението на животните.
Той обяснява, че "комплектоват" звуците с поведението, на което стават свидетели, а след това ги категоризират в различни групи.
"Има едно интересно накъсано боботене, малко прилича на мъркането на дебела котка. То е сред звуците, които помагат на отделните групи слонове да поддържат постоянен контакт.
Новородените пък "плачат" с доста висок глас. Когато го чуеш, знаеш, че става дума за бебе...
По време на размножителния период животните издават нисък, но много пулсиращ звук", дава примери Андреа Туркало. Тя разказва, че много от звуците, които звучат опасни на хората, са всъщност поздрав.
"Говоренето" на слоновете е инфразвуково. Това означава, че честотата му е под тази, която човешкото ухо може да регистрира.
Животните използват тези ниски звуци, за да се защитават едни други в гората, където прекарват по-голяма част от времето си", допълва Редж.
