Представата за финикийските знаци стимулира центрове в мозъка, отговорящи за удоволствието, като колкото по-голямо е паричното възнаграждение - дори въображаемо, толкова по-голяма е генерираната наслада.
Това едва ли е голяма изненада, но най-интригуващото откритие на учените е, че всичко това е вярно дори когато желаното от нас струва повече, инфлацията е висока и покупателната ни способност е паднала.
Резултатите доказват, че на човешкия мозък е присъщо да бъде податлив на илюзията за благополучие, свързвана с парите.
Някои икономисти обръщат внимание на факта, че хората са доста ирационални по отношение на заплащането. Те са по-щастливи при увеличение на заплатата във времена на висока инфлация, отколкото с по-ниски възнаграждения при по-ниска инфлация.
Идеята - или илюзията - за "повече" по-отношение на парите действително задейства центровете на удоволствието в мозъка, които са отговорни и за неразумното и обсесивно поведение. Независимо от реалната стойност на парите и колко високи са цените на стоките.
Чрез серия тестове, ръководени от проф. Армин Фолк от Университета на Бон, 18 доброволци трябвало да демонстрират как решенията им за покупки се различават при различен размер на заплатата и цените на стоките.
На участниците били предложени две заплати, като едната била с 50% по-висока. Ако изберели нея обаче, цените на предлаганите им за пазаруване продукти също скачали с 50 на сто.
Учените проследили мозъчната дейност на доброволците със скенер. Въпреки че било логично мозъкът да реагира еднакво при двете ситуации, тъй като на практика и двете групи били в равностойно положение, резултатите показали друго.
Групата с по-високи заплати се чувствала по-удовлетворена и сигурна въпреки че покупателната й способност била като на останалите участници.
Изследването е публикувано в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences.Последвайте ни
