К арта, направена по продължили повече от десетилетие спътникови наблюдения на НАСА, показа, че 67 процента от повърхността на Земята е покрита от облаци в който и да е момент, съобщи Ей Би Си.
Облачната покривка доминира над океаните. Там ясно е само 10 процента от небето.
Картата MODIS (Moderate Resolution Imaging Spectraradiometer) е направена по данни, събирани от НАСА от юли 2002 г. до април 2015 г. Тя показва три основни пръстена от облаци – тесен над екватора и два по-широки на средни географски ширини от около 60 градуса.
Пръстенът от облаци над екватора се образува от атмосферен модел, известен като клетки на Хедли, който доминира в тропиците. Там се събират ветрове с топъл влажен тропически въздух, който се издига до височина 10-15 км и тръгва на север и на юг до ширина около 30 градуса. Във височина този топъл влажен въздух се охлажда, парата кондензира в буреносни облаци.
Студеният сух въздух след това слиза към повърхността на географска ширина около 30 градуса.
Облаците се образуват и на географска ширина около 60 градуса северно и южно от екватора, където се сблъскват полярните и средноширочинните течения, наречени циркулационни клетки на Ферел. Там въздухът се издига нагоре и това стимулира образуването на широки доминиращи фронтове.
Клетките на Ферел са атмосферни вихри, образувани от движението нагоре на полярните въздушни течения на около 60 градуса ширина и спускането на хладния сух въздух от цикъла на Хедли на около 30 градуса ширина.
Небето е ясно над Сахара, Арабския полуостров, Южна Африка и Австралия, защото въздухът в тези райони се спуска, вместо да се издига. Така не се образуват облаци.
