"Кй й си ти, гдето се шляеш посред историческите събития?" -
това е мотото на сайта на Вера Мутафчиева (VeraMutafchieva.net),
който в нейна памет бе създаден в Нов български университет (NBU.bg).
Академик Вера Мутафчиева, доктор на историческите науки, учен,
писател и публицист, е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на
историка проф. Петър Мутафчиев. Почина на 9 юни 2009 г.
В сайта на български
и на английски език е представена подробна биография и библиография.
Представени са научните трудове на най-изтъкнатата българска изследователка -
османист, от 1952 г. и нейното голямо белетристично творчество.
Включени са също есета, писма и интервюта, например:
"Внимание - Пълна прозрачност!" - Статия от 2003 г. за "хаотичното, но авторитарно
управление на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, сформирал екип,
обединен не от идея и програма, а от преданост към Особата".
Или: "Буря в чаша боза". Писмо до Общото
събрание на БАН по повод конкурса за избор на директор на Института по социология
при БАН, "превърнат в поредния медиен екшън с политическа подкваса".
Библиографията препраща към стотици отзиви и критически статии
за романите и за всички други книги на Вера Мутафчиева.
Публикувани са 15 интервюта, излизали през годините в
перодичния печат, както и статии за нея от Богдан Богданов, Евелина Келбечева,
Генка Маркова, Антонина Желязкова, Цанко Живков, Владимир Янев, Мари Врина-Николов
и др.
В раздела "Вера Мутафчева и НБУ" е описан приносът на
изследователя и писателя за раждането и съзряването на първия български частен
университет. От 24 май 2000 г. Вера Мутафчиева е Почетен доктор на НБУ.
На
университета тя е дарила архива на баща си - големия български историк Петър
Мутафчиев. Дарила е и своя личен архив, съдържащ безценни документи, както и много книги от библиотеката си.
Специално място в
сайта има за забележителната обща инциатива на акад. Мутафчиева и НБУ -
поредицата "Историята, населена с хора".
Замисълът на това
изключително дело Вера Мутафчиева описва със следния цитат от своя роман "Предречено от Пагане" (който е в основата на нейния сценарий за трисерийния
филмов епос "Хан Аспарух"):
"История е не самото минало - все безстрастно ме
поучава Константин Погонат - и онова, което знаем за миналото. Преди месец аз
загубих битката с оня нечист и новопоявил се народ. Но в същата битка ханът
тепърва ще понесе поражение, защото има за враг забравата. Забрава ще покрие
българските победи - варваринът умее да върши история, но не умее да я пише.
Тогава? Тя все едно, че не е била. Прав ли съм?"
Освен двата тома на "Историята, насалена с хора" в пълен текст (110 интервюта върху 1600 страници), в сайта
има и форма, чрез която желаещи, могат да отговорят на въпроси и да станат част
от интервютата, представящи миналото чрез конкретни човешки съдби.
Най-сетне, в рубриката "Книга за посетители" е предвидено
място за мнения за личността и делото на Вера Мутафчиева и за сайта.
"... Mесец след кремацията на Вера Мутафчиева прахът й бе пръснат
във водите на Егея, навътре в морето пред нос Сунион (Сунио) - крайната южна
точка на Атическия полуостров. Там се намира храм на бога на морските стихии
Посейдон, който според представите на древните гърци е и посредник между нашия
свят и отвъдното...
Сунион е описан от Вера Мутафчиева в главата "Храмове" на
книгата "Белият свят": "Ама пък са умеели да им избират място! Изключено било
вдъхновен строител да отмине този нос, без да вкопае в бялата му скала основи
на светилище - той е създаден за олтар на безкрая...", написа във в. "24 часа" журналистката
Генка Маркова.
Източник:
veramutafchieva.net
