Академик Вера Мутафчиева, доктор на историческите науки, учен, писател и публицист, е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на историка проф. Петър Мутафчиев. Почина на 9 юни 2009 г.
В сайта на български и на английски език е представена подробна биография и библиография. Представени са научните трудове на най-изтъкнатата българска изследователка - османист, от 1952 г. и нейното голямо белетристично творчество.
Включени са също есета, писма и интервюта, например: "Внимание - Пълна прозрачност!" - Статия от 2003 г. за "хаотичното, но авторитарно управление на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, сформирал екип, обединен не от идея и програма, а от преданост към Особата".
Или: "Буря в чаша боза". Писмо до Общото събрание на БАН по повод конкурса за избор на директор на Института по социология при БАН, "превърнат в поредния медиен екшън с политическа подкваса".
Библиографията препраща към стотици отзиви и критически статии за романите и за всички други книги на Вера Мутафчиева.
Публикувани са 15 интервюта, излизали през годините в перодичния печат, както и статии за нея от Богдан Богданов, Евелина Келбечева, Генка Маркова, Антонина Желязкова, Цанко Живков, Владимир Янев, Мари Врина-Николов и др.
В раздела "Вера Мутафчева и НБУ" е описан приносът на изследователя и писателя за раждането и съзряването на първия български частен университет. От 24 май 2000 г. Вера Мутафчиева е Почетен доктор на НБУ.
На университета тя е дарила архива на баща си - големия български историк Петър Мутафчиев. Дарила е и своя личен архив, съдържащ безценни документи, както и много книги от библиотеката си.
Специално място в сайта има за забележителната обща инциатива на акад. Мутафчиева и НБУ - поредицата "Историята, населена с хора".
Замисълът на това изключително дело Вера Мутафчиева описва със следния цитат от своя роман "Предречено от Пагане" (който е в основата на нейния сценарий за трисерийния филмов епос "Хан Аспарух"):
"История е не самото минало - все безстрастно ме поучава Константин Погонат - и онова, което знаем за миналото. Преди месец аз загубих битката с оня нечист и новопоявил се народ. Но в същата битка ханът тепърва ще понесе поражение, защото има за враг забравата. Забрава ще покрие българските победи - варваринът умее да върши история, но не умее да я пише. Тогава? Тя все едно, че не е била. Прав ли съм?"
Освен двата тома на "Историята, насалена с хора" в пълен текст (110 интервюта върху 1600 страници), в сайта има и форма, чрез която желаещи, могат да отговорят на въпроси и да станат част от интервютата, представящи миналото чрез конкретни човешки съдби.
Най-сетне, в рубриката "Книга за посетители" е предвидено място за мнения за личността и делото на Вера Мутафчиева и за сайта.
"... Mесец след кремацията на Вера Мутафчиева прахът й бе пръснат във водите на Егея, навътре в морето пред нос Сунион (Сунио) - крайната южна точка на Атическия полуостров. Там се намира храм на бога на морските стихии Посейдон, който според представите на древните гърци е и посредник между нашия свят и отвъдното...
Сунион е описан от Вера Мутафчиева в главата "Храмове" на книгата "Белият свят": "Ама пък са умеели да им избират място! Изключено било вдъхновен строител да отмине този нос, без да вкопае в бялата му скала основи на светилище - той е създаден за олтар на безкрая...", написа във в. "24 часа" журналистката Генка Маркова.
Източник: veramutafchieva.net
Последвайте ни
