Най-големите астероиди в Слънчевата система

А стероидите представляват обекти с различни размери, които обикалят около Слънцето. Те са много по-малки от планетите, въпреки че някои от тях имат собствени спътници. Астрономите предполагат, че астероидите са останки от протопланетарния диск, от който преди 4,5 млрд. години са били образувани планетите в Слънчевата система. Голяма част от въпросните обекти се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер, наричан още основен пояс. От следващите редове може да научите кои са петте най-големи астероида, познати на учените:

AGU Fall Meeting 2019: P54B-02 - (704) Interamnia: A transition object between a dwarf planet and a typical irregular-shaped minor body https://t.co/vES8efHNQ6 pic.twitter.com/aEjsMlC2GZ

— Space Initiatives (@AsteroidEnergy) November 23, 2019

5. Интерамния

За този астероид, открит през 1910 г. от италианския астроном Виченцо Черули, се знае относително малко. Той има елипсовидна форма, а диаметърът му е приблизително 332 км. Предполага се, че Интерамния е много плътен обект, което означава, че не е изключено някой ден да бъде обявен за планета-джудже. За да се случи това, обаче, е необходимо да бъдат извършени още много проучвания. Освен това, учените смятат, че на астероида има големи количества лед. Един основните проблеми, свързани с по-подробното му изследване, е фактът, че той е изключително труден за наблюдение. Основните причини за това са две – неговата отдалеченост от Слънцето и тъмната му повърхност. Неговата максимална яркост е по-ниска от минималната такава на други големи астероиди като Веста и Церера.

4. Хигия

Хигия несъмнено е един от най-интересните обекти, намиращи се в астероидния пояс между Марс и Юпитер. С диаметър от близо 440 км., редица учени смятат, че той скоро може да бъде обявен за планета-джудже. Изследванията показват, че астероидът е много близо до постигането на т. нар. хидростатично равновесие – състояние, при което определен обем от даден флуид се намира в покой или движение с постоянна скорост. Благодарение на него нашата атмосфера не се разпръсква в космоса и не се свива до тънка и плътна обвивка, разположена непосредствено над земната повърхност.

Хидростатичното равновесие е едно от основните изисквания даден обект да бъде обявен за планета-джудже и доказва, че неговата сферична форма се дължи на собствената му гравитация. Много експерти, обаче, са на мнение, че Хигия всъщност не отговаря на този критерий, тъй като неговата форма е резултат от сблъсък с по-голям космически обект, случил се в далечното минало.

On this day in 1802, Heinrich Wilhelm Olbers discovered 2 Pallas, the second asteroid ever discovered. Five years and one day later he discovered 4 Vesta, one of the largest objects in the asteroid belt. pic.twitter.com/RH0FJc8WPh

— National Air and Space Museum (@airandspace) March 28, 2021

3. Палада

Този астероид с диаметър 513 км. е открит през 1802 г. от германския астроном Хайнрих Вилхем Олберс и първоначално бил определен за планета. В продължение на дълги години в научните среди пък се водел разгорещен дебат кой астероид е по-голям – Палада или Веста. Днес вече знаем, че тази оспорвана надпревара печели Веста. Орбитата на Палада е разположена в централната част на астероидния пояс между Марс и Юпитер и е силно наклонена и разтеглена. Именно по тази причина досега не е изпращан космически апарат, който да премине близо до големия астероид, за да го изследва.
 
Необичайната му орбита обяснява и защо той е претърпял толкова много сблъсъци с други обекти в своята история. Снимките на Палада нагледно показват, че по повърхността на астероида има много повече кратери в сравнение с Веста и Церера, например. Някои учени на свой ред предполагат, че Палада може да има естествени спътници – теория, в подкрепа на която все още няма никакви категорични доказателства. Друга любопитна подробност е, че химическият елемент паладий е кръстен на астероида.

[Image of the Day] Capturing the Surface of Asteroid Vesta http://t.co/gBeWEllr #iotd

— NASA (@NASA) September 27, 2012

2. Веста

Както вече стана ясно, Веста изпреварва със съвсем малко Палада в класацията на най-големите астероиди в Слънчевата система. Според повечето изследвания, диаметърът на Веста е приблизително 525 км. Астероидът е много ярък и понякога може да бъде наблюдаван с невъоръжено око. Показателен е фактът, че в него са концентрирани около 9 процента от общата маса на основния пояс.
 
В миналото Веста е претърпял редица сблъсъци с други космически обекти, в резултат на което от повърхността му били изхвърлени значителни количества скални късове. Някои от тези отломки, наричани от учените „Вестоиди“, паднали на Земята и представляват безценен източник на информация за нейния строеж. Именно от тях знаем, че Веста се състои от ядро, мантия и кора – нещо, което е характерно за планети като Земята и Марс, но е крайно нетипично за астероид.

The tiny, frigid world Ceres amazes with evidence of recent ice volcanoes fed by the remnants of an ancient underground sea #WSW2021 https://t.co/FUrsMjes2z

— National Geographic (@NatGeo) October 6, 2021

1. Церера

Церера е най-големият астероид, откриван някога. Неговият диаметър е над 930 км. и съдържа около една трета от масата на астероидния пояс. В интерес на истината, през 2006 г. се провежда разгорещен дебат по въпроса дали има достатъчно основания Церера да стане десетата планета в нашата Слънчева система. Вместо това, обаче, Плутон е „понижен“ и губи статута си на планета, а астероидът е обявен за планета-джудже. Въпреки това, до днес редица учени смятат, че въпросното решение не е правилно и продължават да считат Церера за астероид.

Церера обикаля около Слънцето за 1678 земни дни. Проведените изследвания показват, че сферичната му форма се дължи на неговата гравитация, т.е. е постигнато състояние на хидростатично равновесие. Смята се, че повърхността на Церера е смес от лед, хидратни минерали, въглеродни съединения и глини. Астероидът също така е геоложки активен, а намиращите се там вулкани изхвърлят заледен материал. Данните, изпратени от сондата „Доун“, която достигна Церера през 2015 г., показват още нещо интересно – под повърхността му вероятно има резервоар от солена вода, което повдига въпроса дали е възможно на този далечен свят да има някакви форми на живот.