Т ърсенето на най-студеното място във Вселената повдига очевиден въпрос. Оказва се, че отговорът зависи от тълкуването на темата, посочват експерти.
Логично е да си зададем въпроса кое е най-горещото място във Вселената, това ни помага да разкрием научният сайт IFL Science.
Необходими са забележителни условия, за да може нещо естествено да се охлади под температурата на радиационния фон, останал от Големия взрив, поради което до 1995 г. не открихме пример за това. От друга страна, всички видове астрономически събития са свързани с интензивно отделяне на топлина, която бързо се разсейва в околното пространство, посочват учени.
Какво представляват квазарите – едни от най-древните и далечни обекти, познати на астрономите?
Свръхновите са най-известният пример. Съществува несигурност по отношение на това колко горещи са те, защото почти винаги виждаме свръхновите едва след като са се взривили. Въпреки това комбинацията от директни наблюдения на по-късен етап от процеса и моделиране води до оценки от около 100 милиарда °C дори при звезди с по-ниска маса в диапазона на свръхновите.
Това е 6000 пъти повече от температурата в ядрото на Слънцето, така че е справедливо да се каже, че заобикалящата ни среда е напълно затъмнена. Наистина, необходима е температура от около един милиард келвина, за да се инициира свръхнова.
Това обаче се отнася само за обикновена свръхнова с колапс на ядрото - такава, която дори не създава черна дупка, а оставя след себе си неутронна звезда. По-големите събития, при които се образуват черни дупки, би трябвало да са още по-горещи - докато хиперновите освобождават от 10 до 100 пъти повече енергия от типичната свръхнова, то килотоновите, при които се сблъскват неутронни звезди, се оценяват на 800 милиарда келвина.
Scientists found out where the hottest place in the universe is - https://t.co/1e03Xs8zyO pic.twitter.com/0l4mSLDLwk
— ORDO News (@ordonews) September 10, 2023
Какво ще стане, ако в момента не избухва свръхнова?
Свръхновите са рядкост в определена галактика, средно по една на век дори в по-големи галактики като нашата. Вселената обаче е ужасно голяма, така че във всеки един момент вероятно има експлодираща свръхнова или такава е избухнала достатъчно скоро, за да има малка възможност да се охлади. Хиперновите и килоновите са много по-редки, посочват учените.
Всяко нещо, което отделя толкова много топлина, вероятно ще бъде доста нестабилно, но се оказва, че има поне една среда, която може да остане почти невъобразимо гореща за продължително време: активните галактически ядра около свръхмасивни черни дупки.
Когато материалът попада в черна дупка, той се нагрява и освобождава енергия под формата на електромагнитно излъчване. В някои случаи това води до образуването на квазари, които са толкова горещи и ярки, че на няколко светлинни години около централната черна дупка могат да отделят хиляди пъти повече светлина от Млечния път, което ни позволява да ги видим почти от зората на времето, казват експерти.
Половината от светлината във Вселената се губела някъде
Според изследване на квазар 3C273 от 2016 г. плазмата около черната дупка има температура около 10 трилиона °C.
Въпреки че се намира на 2,4 милиарда светлинни години от нас, 3C273 е особено ярък квазар.
Преди десетилетие ЦЕРН постави рекорд за изкуствена температура, създавайки кварк-глуонна супа, за която се смята, че възпроизвежда условията скоро след Големия взрив. Беше обявен рекорд от 5,5 трилиона келвина (приблизително 5,5 трилиона °C). Това е в рамките на подходящия диапазон за мощен квазар.
Независимо дали става дума за сърцето на квазар или за разбивач на частици, днес нищо не се доближава до горещината скоро след Големия взрив. Смята се, че тя се е доближила до температурата на Планк, един вид космически таван на възможната топлина, изчислен на 1,41 x 1032 келвина, т.е. около 10 милиарда, милиарда пъти по-горещ от 3C273.
Beautiful Outer Space Objects!
— SciTech Magazine (@SciTechMagazine) November 25, 2023
These massive objects include: The Oldest Known Quasar “J0313-18" pic.twitter.com/e3KBtfZEUG
