Од древността до днес болестите са едни и същи - шипове и сраствания най-често увреждат костите на българите, твърдят антрополозите.
Дистрофично дегенеративните заболявания са най-типичните здравословни проблеми сред народа ни, коментира пред БТА директорът на Националния антропологичен институт д-р Йордан Йорданов.
В "родната" костна структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените.
Силно потърпевши са големите стави - колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб.
Оцелял невредим е например шип на 800 години. Израстъкът е част от скелета на висшия държавен сановник при царете Симеон I и Петър I - Чъргубилят Мостич.
Смятаният за външен министър на двамата царе e имал силно ошипяване на гръбначния стълб, което било установено при разкопки във Велики Преслав.
Със завидно здраве обаче е бил цар Калоян
При него антрополозите не са установили никакви заболявания.
Пълководецът е имал 32 великолепно съхранени зъба и следи от две травми от битките върху най-високата част на главата.
Според д-р Йорданов болестите са еднакви от древността, различна е само честотата им.
Винаги и навсякъде е имало и тумори, и туберкулоза, и обикновени възпалителни процеси, твърди ученият, работил и върху възстановяването на образи на египетски владетели.
Ръстът на българина е повлиян от Първата и Втора световна война, са установили още антрополозите. По-време на войните са се раждали по-дребни и слаби деца.
След този социален стрес е регистрирано увеличаване на ръста до достигането на изходната база. В края на 80-те години е започнал обратен процес.
Когато през 1943 г. по повод нацистката теория на Хитлер акад. Методи Попов провел изследване в България, той установил ръст 171 см за мъжете.
Сега този показател е 171,7 см
Природата се грижи за съхраняване на ръста, който е по-устойчив показател от теглото, коментира Йорданов.
Върху него влияние са оказвали още големите периоди на суша в различните части на Земята и всеобхватните епидемии, като тази в Европа преди Първата световна война.
Погрешно е схващането,че древният човек е бил нисък и постепенно е започнал да расте, обяснява специалистът.
Базирайки се на данни за кроманьонския човек, чийто ръст е бил 172 см, антропологът изчислява, че според тази теория за 40 хил. години би трябвало съвременният човек да е вече към 3,5-4 м.
По думите му процесът на скъсяване на човешката глава е приключил в Европа. Йорданов обаче цитира изследване сред ученици в столицата, доказващо, че започва обратно развитие - налице е лека тенденция към удължаване на човешката глава. За специалиста идеалната й форма е сферична.
Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива,
смятат още националните антрополози.
Те определят като "приемлив" образът на българската жена и в древността, и в народния фолклор, и в изобразителното изкуство.
Ръката на българката е тясна и се доближава най-много до тази на швейцарката, а пък сводът на ходилото е висок и при жените, и при мъжете у нас, констатират изследователите.
Според родната наука ние сме шарен и пъстър народ от антропологична гледна точка. Над 75 на сто от българите са тъмнопигментирани - с тъмни коси и по-матови кожи.
Немалка част от тях обаче са с пъстри или светли очи, т.нар. пигментна дисхармония, което прави "по-приемливи" физиономиите и предполага по-здраво население.
Българските учени се надяват изследванията им да намерят реално приложение и в икономиката. Според тях това може да стане чрез промишлената антропология, като изработката на всеки предмет се съобразява с ергономичните условия.
В епохата на социализма заключенията на антрополозите са били ползвани от големите държавни предприятия. За да бъде подновена тази практика, е необходимо да бъдат изработени антропологични стандарти.
На базата на установените от антрополозите белези пък може да се правят прогнози за здравето на нацията, което е важно за обществото, отбелязват изследователите.
Източник:
БГНЕС
