Мъничетата, родени в изследователски център в Хюстън, САЩ, не носят ДНК от майка, а комбинация от генетичния материал на двама бащи.
Учените използвали сложни серии от стъпки за създаването на нещо като "мъжки яйцеклетки".
Те започнали с мъжка мишка Баща А, като взели проба от козината му за създаването на стволови клетки, способни да се превърнат в много други видове клетки. Те били обработени така, че загубили мъжката си Y хромозома.
Тези клетки, които все още имали ДНК от Баща А, били инжектирани в млади ембриони, износени от сурогатни майки. Родените малки били химери - организми, състоящи се от две или повече тъкани с различен генетичен състав, и някои произвели яйцеклетки, които имали генетичен материал само от Баща А (т.е. те били "мъжки яйцеклетки").
Женската мишка с тези "мъжки яйцеклетки" след това била чифтосана с друг мъжки - Баща Б. В резултат на това се родили бебета, някои от които наследили изцяло генетичния материал на двамата бащи.
Сложната и спорна технология би могла според учените да се използва за отглеждането на чисти породи или за възстановяването на застрашени видове при липса или ограничено количество женски индивиди от тях.
Всяко практическо приложение при хората обаче е далече в бъдещето. Засега техническата и етичната страна на въпроса го правят невъзможно.
Ако това стане, обаче, някой ден гей двойки ще могат да създават собствено, в генетичен смисъл, поколение.
С подобни методи учени са създавали и маймуни от две майки, както и човешки ембрион с ДНК от трима родители - макар само за лабораторни, а не за репродуктивни цели.
Клетъчното репрограмиране обаче може да доведе до появата на тумори, а бебетата, наследяващи само X хромозомата, рядко оцеляват.
Жени, родени само с една X хромозома, са безплодни и често страдат от проблеми с щитовидната жлеза и вроден порок на сърцето.
Последвайте ни
