Франклин е родена на 25 юли 1920 г. в Лондон.
Още когато е на 15 години, решава да стане учен.
Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 г.
Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита.
На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджския университет през 1945 г.
От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи. През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж.
Там по това време работи и Морис Уилкинс.
Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК.
Тя извършва блестящи кристалографски експерименти,
които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК.
Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на сп. "Нейчър", в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК.
По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).
Розалинд Франклин обаче напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова.
Едновременно с това съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия през 50-те години на миналия век.
Масло в огъня "налива" и Джеймс Уотсън в книгата си "Двойната спирала", с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно "Рози" Франклин.
Поради това недооценяване
тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във "феминистка икона".
Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.
През 1953 г. Франклин напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).
Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство.
През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично.
С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 г. в Лондон от рак на яйчниците.
Източник: БТА
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
