Втората седмица на юни преминава под знака на необикновено силни слънчеви изригвания. Как се поражда слънчевата буря и какво може да предизвика тя? И кога е било най-силното изригване в историята?
От 8 юни притежателите на сателитни навигационни системи и радиоапарати могат да очакват смущения, заявиха от американската Национална метеорологична служба. Освен това вследствие на необичайно силните геомагнитни бури може да се стигне до прекъсване на електрозахранването и смущения на други електронни системи. Възможно е да се наложи промяна в маршрутите на полетите, чийто курс минава през регионите около Северния или Южния полюс. Повод за това предупреждение е гигантското изригване в един обикновено спокоен участък на слънчевата повърхност, наблюдаван от НАСА през нощта срещу 7 юни.
Най-силната слънчева буря от 2006 г. насам
Диаметърът на Слънцето е 800 хил. километра. Във вътрешността му температурите са няколко милиона градуса по Целзий. Те се получават от сливане на ядра, при които милиони тонове водород се превръщат в хелий. Тези верижни реакции водят до наблюдаваните експлозии. Още преди няколко дни бяха наблюдавани няколко по-малки изригвания. Вследствие на тях се получават три вида излъчвания.
Непосредствено след експлозията от Слънцето се излъчва светкавица, на която са необходими малко повече от осем минути, за да преодолее разстоянието от 150 млн. километра до Земята. След около половин час частици, заредени с по няколко милиарда волта, достигат земната атмосфера. Едва след това започва същинската геомагнитна буря. Освободените от нея частици се отправят към Земята със скорост от около 900 км/сек. За изминаването на разстоянието са им нужни до 46 часа.
От една страна НАСА отреди на изригването висока категория, която може да доведе до дълго траещи бурни излъчвания, но от друга страна Националната метеорологическа служба на САЩ съобщи, че очакваните влияния ще бъдат "малки до умерени", защото основната посока на изригването не е насочена към Земята. Според НАСА става дума за най-силната слънчева буря от 2006 г. насам. Облакът от изпуснатите частици се е разпрострял в област, равняваща се на почти половината от слънчевата повърхност.
Слънчевите бури подлагат на риск централната инфраструктура, която все повече зависи от сателити, а изкуствените спътници реагират особено чувствително на промените в заобикалящите ги електромагнитни полета. Особено сателитно направляваните системи са вече неотменима част от логистиката, корабоплаването и въздушния транспорт.
Сателитите изпращат от около 20 хил. километра електромагнитни сигнали към Земята. Приемниците определят позицията въз основа на сигналите от най-малко четири сателита. От времето, за което сигналът изминава разстоянието умножено по скоростта на светлината, се изчислява разстоянието от сателита. Но изкривяването на електромагнитното поле на йоносферата може да промени това време. В зависимост от съдържанието на йони в йоносферата това може да предизвика драматични отклонения до пълен отказ на навигационните системи.
Дори и много по-традиционна електротехника обаче се влияе от слънчевите излъчвания. Това проличава още през 1973 г., дълго преди ерата на интернет и на сателитната навигация. Тогава слънчево изригване довежда до прекъсване на електрозахранването в канадската провинция Квебек - 6 млн. души остават на тъмно. Деформирането на магнитното поле от пристигащите електрически заредени частици води до токови удари в трафопостовете.
Кулминация на всеки 11 години
Учените от НАСА са установили, че слънчевата активност следва определени цикли. На всеки 11 години има кулминация. Такава може да се очаква през 2013 г. Най-силната, исторически доказана слънчева буря е била през 1859 г. В наши дни експертите предупреждават, че подобно "супер-изригване" може да парализира за няколко минути инфраструктурата на голяма част от земната повърхност.
