Учените обаче са озадачени от това, което се случва в момента с нашата звезда. Досега никой учен не е виждал подобно поведение у Слънцето - то няма слънчеви петна.
Всъщносттова се случва редовно на определен брой години, но този път затишието продължава доста по-дълго от обичайното - и няма признаци за "събуждане".
Не само липсата на петна тревожи учените. Т.нар. слънчев вятър (поток от заредени частици - плазма, който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда) е "най-тих", откакто е бил регистриран някога. Освен това магнитната ос на слънцето е наклонена под необичаен ъгъл.
Това е най-тихото слънце от почти век насам
според специалиста по слънцето от НАСА Дейвид Хатауей.
Всичко това обаче не е просто научна чудатост. Слънчевата дейност може да повлияе на всеки и всичко на нашата планета и да предизвика вече непредставимото за мнозина - преосмисляне на цялата теория за глобалното затопляне.
Слънцето определя всеки аспект на земния климат и разбира се се смята за основен фактор в уравнението с парниковите газове.
Има обаче и нещо друго. Когато горещото тяло е затихвало и преди, се е наблюдавало леко охлаждане на планетата и учените подозират, че подобно нещо може да се случи и сега.
Ако са прави, това може да преобърне изцяло разбиранията ни за процесите, свързани с глобалното затопляне и промяната на климата.
Слънчевите петна са тъмни, по-хладни места върху повърхността на звездата, които се появяват и изчезват периодично в рамките на цикъл от около 11 години. За първи път са забелязани през 1843 г. Изчезвали са и преди.
Например през 17 век - период, наречен "Минимум на Маундер" (Maunder Minimum) по името на учения, забелязал липсата на петната.
Установено е, че ниската и силната активност на небесното тяло се свързва съответно с по-хладни или по-топли периоди в климата на Земята. През 17 век "слабото" слънце съвпаднало с т.нар. "Малка ледена епоха".
По същия начин звездата е била по-слабо активна през студената Желязна епоха и по-силно през Бронзовата.
Според скорошни изследвания през последните 12 хил. години е имало 27 минимуми и 19 максимуми на слънчевата дейност.
През 20 век Слънцето е било необичайно активно
с пикове през 50-те и 80-те години. Пет от десетте най-интензивни слънчеви цикли, регистрирани някога, са били именно през последните 50 години.
Активността на слънцето е нараснала паралелно със затоплянето на климата, но според научния консенсус влиянието й върху климатичните промени е била усетена леко едва наскоро.
Много учени вярваха, че Слънцето е главният играч по отношение на земния климат - докато не установиха ролята на парниковия ефект заради нарастващите емисии въглероден диоксид в атмосферата.
Според компютърните модели от 0,5-градусовото увеличение на средните температура през последните 30 години едва 10-20% се дължат на слънчевата дейност, макар според други процентът да е 50.
Около началото на века нещата започват да се променят. Няколко години след затихването на слънчевата активност нарастването на температурите започва да забавя темпо и сега е постоянно. В същото време нивата на CO2 в атмосферата продължават да се увеличават.
Така че отговорен ли е "слънчевият покой" за спада в темпото на глобалното затопляне и ако не, кой е? Има няколко теории за това какво се случва.
Макар че по време на слънчевия максимум по повърхността на слънцето има повече петна, техният охлаждащ (dimming) ефект се неутрализира заради появата на понякога
огромни бляскави петна върху слънчевия диск, наречени факули
Като цяло по време на 11-годишен слънчев цикъл слънчевата енергия е само 0,1% по-силна, което според мнозина е твърде малка разлика, за да промени значително климата на земята.
Има обаче друго: процентът е малък, но в нива на абсолютната енергия тя е огромна и се равнява на 1,3 вата на кв.м от планетата. Тази нарастваща яркост на слънцето има същия ефект върху климата както увеличаването на емисиите парникови газове.
Според скорошно изследване "непостоянството" на слънцето можа да оказва много силно регионално влияние върху планетата - много по-силно от всички последици от човешката дейност. Именно този факт може да пренапише правилата.
Никой не знае какво може да се случи. Ако Земята се охлажда под по-спокойно слънце, може да се заключи, че нарастването на активността му от времето на Малката ледена епоха е бил основният фактор за увеличаването на средните температури.
Това би означавало също и че сме надценили чувствителността на земната атмосфера към нарастването на CO2 от прединдустриалните времена насам. Или просто, че слънцето може да се конкурира с глобалното затопляне, задържайки го за малко. Засега всичко, което учените могат да направят, както и всички ние, е да чакаме.
Последвайте ни
