Изложбата "Българска археология - 2010"

З�т �тна обица с двуглав орел, носена от родственица на цар Иван Шишман, и сребърен позлатен пръстен-печат с грифон, символ на цар Михаил Шишман от началото на 14-и век са сред най-интересните експонати в четвъртата Национална археологическа изложба.

Експозицията "Българска археология - 2010" бе открита в Деня на българския археолог в Националния археологически институт с музей при БАН.

(вижте фотогалерия от Георги Димитров)

Обицата и пръстенът-печат са сред находките на екипа на проф. Николай Овчаров, който е работил в скалния град Перперикон и в района на манастирския комплекс "Св.Св. Петър и Павел" под Царевец във Велико Търново.

Манастирът по думите на археолога е най-богатия от второто българско царство, с много злато и сребърни украшения.

Една от най-интересните археологически находки през миналата година е на проф. Людмила Дончева и екипа й - арабска сребърна монета. Дирхемът, макар и отчасти разрушен, е намерен при разкопките на некропола край село Топола.

Тази находка е важна, защото показва участие на българите в похода срещу арабите, когато византийския император Лъв Трети повиква на помощ хан Тервел и те заедно с франкската държава спират нашествието на арабите в Централна Европа, обясни пред БТА проф. Дончева.

Некрополът край село Топола съществува от времето на първите ханове на българската държава до покръстването. Той показва целия езически период на съществуването на българската държава.

Тази година екипът на проф. Дончева е открил 52 гроба. Досега общо са разкрити 509, но проучването на некропола все още не е завършено заради дъждовете, които са попречили на археолозите.

В гробовете традиционно се намират керамични съдове, които имитират златни и сребърни съдове от съкровищата на хан Кубрат. Това е една от причините да се определи и ранната дата на създаването на некропола.

Разкопките доказват, че със заселването си по тези земи българите се установяват на едно място, а не са номади, тъй като хора, които произвеждат керамични съдове, няма как да водят номадски начин на живот.

 "Сезонът беше много добър, много усилен, тежък. Ние получихме средствата за разкопки доста късно, защото условията и възможностите бяха такива, но получихме средства. Нашите хора работиха в най-невероятно условия - в центъра на София от тъмно сутрин до тъмно", каза проф. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт.

Благодарение на "подвига" на археолозите, както тя го определи в изявление за БГНЕС, разкопките в центъра на София протичаха с висока скорост, така че да не се забавят изграждането на метрото. По същия начин протекоха разкопките и при строителството на магистралите.

"Винаги съм твърдяла, че една от най-тежките работи, които върши българската археология, е връзката със строителството на различни инфраструктурни обекти, но тази година те просто бяха невероятни", каза още тя.

Откритията на българската археология са много и различни през изтеклата година. Предстои да бъде открита изложба в Каварна с откритията от района, както и в Сливен.

Над 50 находки са подредени в залата за временни експозиции на музея и покриват хронологично времето от палеолита до Възраждането.

Гл. ас. Здравко Димитров, куратор на изложбата, коментира, че въпреки трудностите, които имаше цялата археологическа колегия с финансирането, сезонът е бил изключително добър, а откритите предмети биха представлявали интерес не само за специалистите, но и за широката публика.

Освен открития от пещерите в Северозападна България, има редица обекти от каменно-медната епоха, продължават системните проучвания на праисторическите селища и могили в Провадия, Петко-Каравелово и др.

В община Братя Даскалови и в Сливенско се проучват надгробните комплекси, където работеше проф. Георги Китов.

Има добра представителна извадка и от некропола на Аполония, представяща античната епоха. Намереното в старите столици Плиска, Преслав и Велико Търново също е представено в изложбата.