З а разлика от статията, в която наскоро ви представихме десет възможни варианта за развитие на човечеството в бъдеще време, тук ще ви запознаем с онова, което ще се случи с нашата планета и изобщо с вселената в чисто физически и астрономически аспект. И не става въпрос за 100, 1000 или 10000 години напред. Цифрите, с които ще се прехвърлим напред в бъдещето са отвъд всяка една представа.
По-малко от 10 000 години напред във времето
~320 години - забранената зона около Чернобилската АЕЦ ще стане пригодна за живот.
~600 години - време, когато в съответствие със съвременните представи за границите на съзвездията, прецесията на земната ос (прецесия - промяната на наклона на оста, съответно и на равнината на въртене на едно тяло) ще измести пролетното равноденствие от съзвездието Риби в съзвездието Водолей. От този момент ще настъпи астрологичната "Ера на Водолея".
~1000 години - в резултат на прецесията на земната ос, северна Полярна звезда ще стане Гама Цефей.
3200 години - в резултат на прецессията на земната ос северна Полярна звезда ще стане Йота Цефей.
5200 години - Грегорианският календар ще започне да изостава с едно денонощие от астрономическото време.
9700 години - Звездата на Бърнард ще премине на разстояние 3.8 светлинни години от Слънчевата система. В това време тя ще бъде нашата най-близка съседка.
От 10 000 до 1 000 000 години напред във времето
10 000 години - края на човечеството съгласно теоремата на Брендън Картър, според която към този момент човечеството ще загине с вероятност от 95 %. 
13 000 години - в резултат на прецесията на земната ос, Вега ще стане Полярна звезда.
36 000 години - Звездата Рос 248 ще премине на разстояние 3.024 светлинни години, ставайки най-близката до слънцето звезда.
42 000 години - Звездата Алфа Кентавър ще се приближи до Слънцето на минимално разстояние.
50 000 години - завършва междуледниковият период и Земята ще се потопи в нова ледникова епоха, която ще бъде смекчена от ефекта на Глобалното затопляне. Ниагарският водопад ще разруши последните 30 километра до езерото Ери и ще престане да съществува.
100 000 години - собственото движение на звездите ще направи съзвездията неузнаваеми от сегашният им вид. Звездата хипергигант VY Голямо Куче ще се взриви в супернова.
500 000 години - през този период от време на Земята с много голяма вероятност би трябвало да падне астероид с диаметър около 1 км.
От 1 милион до 1 милиард години напред във времето
1.4 милиона години - Глизе 710 ще премине на разстояние 0.3-0.6 светлинни години от Слънцето. При това, гравитационното поле на звездата може да предизвика смущения в Облака на Оорт и да увеличи вероятността от бомбардировка от комети във вътрешността на Слънчевата система.
10 милиона години - разширявайки се Източно Африканската рифтова долина ще бъде залята от водите на Червено море, Африканският континент ще бъде разделен от нов океански залив.
40 милиона години - спътникът на Марс - Фобос ще падне на неговата повърхност. 
50 милиона години - Австралия ще пресече екватора и ще се сблъска с Югоизточна Азия. Калифорнийското крайбрежие ще започне да потъва в Алеутската падина, а Африка ще се сблъска с Евразия, затваряйки Средиземно море и създавайки планинска система, сравнима с Хималаите.
100 милиона години - по това време е вероятно на Земята да падне астероид с размери, аналогични на тези, причинили измирането на динозаврите преди 65 милиона години.
150 милиона години - Австралия се сблъсква с Антарктида, Америка с Гренландия.
~230 милиона години - от този момент става невъзможно да се предвидят орбитите на планетите.
~240 милиона години - Слънчевата система завършва своята обиколка около центъра на галактиката.
250 милиона години - континентите на Земята се обединяват в един нов Суперконтинент.
600 милиона години - Луната ще се отдалечи под приливното въздействие на Земята на разстояние, от което пълното слънчево затъмнение няма да бъде възможно.
От 1 милиард до 1 трилион години (10^9 - 10^12) години
1 милиард години - моментът, когато увеличението яркостта на Слънцето ще направи невъзможен живота на повърхността на Земята.
3.5 милиарда години - условията на повърхността на Земята ще са като тези на Венера в момента.
3.6 милиарда години - приблизителното време, когато спътника на Нептун - Тритон ще достигне границата на Рош (радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника) и ще се разпадне, превръщайки се в нов планетарен пръстен.
5.4 милиарда години - Слънцето ще започне да се превръща в червен гигант. В резултат на това температурата на повърхността на Титан, спътника на Сатурн може да достигне до тази, необходима за поддържането на живот.
7 милиарда години - очаква се сблъсък между галактиките Млечен път и Мъглявината Андромеда. В резултат на това двете галактики ще се обединят в една.
20 милиарда години - според теорията за Големият Взрив, нашата Вселена ще прекрати съществуването си. Експерименталните доказателства за тази хипотеза все още са недостатъчни.
50 милиарда години - въздействието на приливните сили ще направи равен периода на въртене на Луната около Земята и периода на въртене на Земята около собствената и ос. При условие, че двете оцелеят от всички метаморфози на Слънцето преди това, разбира се.
100 милиарда години - времето, когато разширението на Вселената ще унищожи всички доказателства за Големият Взрив, оставяйки ги зад хоризонта на събитията, което вероятно ще направи космологията невъзможна.
>400 милиарда години - времето, за което торият (и доста по-рано - уранът и всички актиноиди) в цялата Слънчева система ще се разпаднат до 10^-10 % от сегашната си маса, оставяйки бисмута като най-тежък, проследим елемент.
От 1 трилион до 1 децилион години (10^12 - 10^33)
10^12 (1 трилион) години - минималното време, в което в галактиките ще се прекрати звездообразуването във връзка с пълното изтощение на облаците междузвезден газ, необходимо за образуването на нови звезди.
2 х 10^12 (2 трилиона) години - времето, след което всички галактики зад пределите извън местното свръхструпване вече няма да се виждат, ако се предполага, че тъмната енергия ще продължи да се разширява със същото ускорение 
Вселената.
от 10^13 (10 трилиона) до 2×10^13 (20 трилиона) години - продължителността на живота на най-дълголетните звезди с ниска маса (червените джуджета).
10^14 (100 трилиона) години - максималното време до прекратяване на звездообразуването в галактиките. Това означава преход на Вселената от епоха на звезди в епоха на разпад, когато и най-малките червени джуджета ще са изразходвали своето гориво и единствените съществуващи звездни обекти ще са белите джуджета, неутронните звезди и черните дупки - продуктите от еволюцията на звездите. Ще останат и кафявите джуджета.
10^15 (1 квадрилион) години - приблизителното време, когато планетите ще напуснат своите орбити. Когато две звезди преминават близо една до друга орбитите на техните планети претърпяват смущения и може да бъдат изкарани от тях. Най-дълго биха се задържали планетите с най-ниска орбита, тъй като обектите трябва да минат много близо един до друг.
от 10^19 до 10^20 години - приблизителното време, след което кафявите джуджета и останките от звездите ще бъдат изхвърлени от галактиките.
10^20 години - приблизителното време, когато Земята би паднала на Слънцето от загубата на енергия на орбиталното движение чрез гравитационното излъчване. Ако разбира се не е била погълната по-рано от Слънцето или изхвърлена от орбитата си от преминаваща наблизо друга звезда.
10^32 години - минималното възможна стойност на полуразпад на протона, според експериментите.
От 1 децилиона до 1 миллиллиона (10^33 - 10^3003) години напред
3х10^34 години - приблизителното време, за което всички нуклони в наблюдаваната Вселена ще се разпаднат, ако за период на полуразпад на протона се приеме минималното възможно значение. 
10^36 години - средният период на полуразпадане на протона според някои теории.
10^41 години - максимално възможното значение за време на полуразпад на протона, ако се приеме, че Големият Взрив се опира на инфлационните космологични теории и че разпада на протона се предизвиква от същия механизъм, който отговаря за преобладаването на барионите над антибарионите в ранната Вселена.
3х10^43 години - приблизителното време, за което всички нуклони във Вселената ще се разпаднат, ако за период на полуразпадане се вземе максимално възможното значение - 10^41. След този времеви отрязък, ако протоните се разпадат, започва епохата на черните дупки, в която те ще са единствените съществуващи небесни тела.
10^65 години - ако се предположи, че протоните не се разпадат, по това време атомите и молекулите в твърдите тела, дори при абсолютната нула ще преминат на други места в кристалната решетка заради квантовото тунелиране. На тази кота от времето цялото вещество може да се разглежда като течно.
2х10^66 години - приблизителното време, за което черна дупка с масата на Слънцето ще се изпари в процеса на лъчението на Хокинг. 
1.7х10^106 години - приблизителното време, за което свръхмасивна черна дупка с маса от 20 трилиона слънчеви маси ще се изпари посредством лъчението на Хокинг. Това ще ознаменува края на епохата на черните дупки. По-нататък, ако протоните се разпаднат, Вселената ще премине в епоха на вечна тъмнина, в която всички физични обекти ще се разпаднат до субатомни частици, постепенно падайки до по-ниско енергетично състояние.
10^1500 години - ако предположим, че протоните не се разпадат, това е приблизителното време, за което всичката материя ще се разпадне до изотоп желязо -56.
Повече от 1 миллиллион (10^3003) години напред
10^10^26 години - най-малката стойност на времето, за което цялата материя ще колапсира в черните дупки (изхождайки от предположението, че протоните не се разпадат). Последващата епоха на черните дупки, тяхното изпарение и прехода към епохата на вечната тъмнина в сравнение с този времеви мащаб заема пренебрежимо малко време.
10^10^50 години - предполагаемото време, за което във вакума може да се появи т.нар. Болцманов мозък (хипотетичен обект, възникващ в условията на колебанията на ентропията в дадена система и способен да осъзнава своето съществуване).
10^10^76 години - най-високата стойност на времето, за което цялата материя ще колапсира в черните дупки (изхождайки от предположението, че протоните не се разпадат).
Оттук нататък, времевата скала продължава още, но за да разберете смисъла ще трябва да се въоръжите със солидни знания по физика - накратко, засяга се теоремата на Поанкаре за възвръщането на масата, според която историята на Вселената се повтаря неограничен брой пъти. Така че, един ден е възможно всичко да бъде същото, както е сега - това ще се случи след приблизително 10^10^10^10^10^1.1 години!
