Т ърсенето на все по-"адекватни" начини на живот насочва все по-често вдъхновението на учените към природата, пише Франс прес.
"Имитирането на хищните птици за създаването на по-икономични самолети, или на калциевите гъби (calcisponges, вид морски гъби) за производството на олекотен и компостен бетон са доказателства, че природата е най-великото предприятие, съществувало някога", заяви биологът Жил Бьоф.
Биомимикрия, както се нарича науката, основана на имитирането на природата, "не е нито технология, нито научна дисциплина, това е философия, която води до заключението, че природата е най-ефикасното предприятие", обяснява ученият и президент на френския Национален музей по естествена история.
Жил Бьоф, който е един от най-добрите френски специалисти в областта на биодиверсификацията, оглавява научния съвет Cеebios, първата френска структура за проучване и икономическо развитие, свързано с биомимикрията, която се очаква да заработи от края на 2014 в Санлис, северно от Париж.
"Живата природа е на 3,85 милиарда години и е решила огромно количество проблеми, свързани със своето съществуване и оцеляване. Успехът й се дължи на това, че тя реагира винаги оптимизирайки и при най-нисък разход на енергия", подчертава ученият.
За пример могат да се посочат диатомеите, морски микроводорасли, които секретират желязо при 20 градуса Целзий, докато човекът го постига при 1000 градуса.
"Тази философия изисква смирение, а не арогантност, като заявяваме, че можем да постигнем всичко", продължава ученият.
Вдъхновението от природата не е нещо ново. Леонардо да Винчи го е ползвал при много от изобретенията си, както и пионерът на авиацията Клеман Адер, който е имитирал полета на прилепите.
През втората половина на 20-и век се заговори за "бионика".
Тази наука се появи във време, когато вниманието беше изцяло насочено към търсенето на нови материали, транспортни технологии и форми. Терминът "биомимикрия" е въведен след 1990 и основополагащата книга на американската учена Джанин Бениус, въпреки че Жил Бьоф предпочита "биовдъхновение" вместо него.
Новото днес е все по-силният интерес от страна на индустрията.
Някои продължават да се интересуват от формите - с цел намаляване на консумацията на енергия.
"Самолетите, например, днес са с изкривени крила", обяснява ученият. "Това изменение, въведено в резултат на наблюдението на полета на хищните птици в Пиренеите, намалява с 20% консумацията на керосин."
Високоскоростните влакове Шинкансен в Япония не само са изкопирали формата на синьото рибарче, когато то прониква във водата, но и покритието им, което ги прави по-безшумни, е било вдъхновено от крилата на бухала.
Други производства се интересуват от материалите.
Жил Бьоф показва мостра от облицовка на кораб от ленени влакна. "Днес може да се произвежда бетон, вдъхновен от скелета на калциевите гъби, който е много по-лек, много по-устойчив и компостен", пояснява той.
Природата дава решения и за почистване на почвата от замърсяване, по примера на някои бактерии, както и за подобряването на сградите - като тази в Хараре, в Зимбабве, с вентилация, заимствана от мравуняците.
"Убеден съм, че ще бъдат открити още много неща", категоричен е Жил Бьоф, който твърди, че много учени "работят на принципа на биомиметизма, без да знаят", поради липсата на координация между лаборатории, инженери и предприятия.
Предназначението на Ceebios е да осъществява тази координация. Подобни структури съществуват в Германия и САЩ.
"Бихме могли да живеем по-добре, ако консумираме по-малко и ролята на подобни структури е много важна", заключава ученият, който е голям оптимист за бъдещето на планетата.
