Тя е един от най-баналните предмети, които можем да си представим. Но изобретената във Франция консервна кутия, която днес навършва 200 години, донесе революция в храненето и влезе в пантеона на модерното изкуство.
Макар патентът за нея да е издаден на 25 август 1810 г. на английския търговец Питър Дюран, идеята е на френския сладкар Никола Апер (1749-1841 г.), когото британците, впрочем, ще нарекат впоследствие "благодетел на човечеството".
За родения в Шалон ан Шампан (Североизточна Франция) Апер, който искал да преодолее недостатъците на известните дотогава начини за консервиране, флотът става опитно поле, където експериментира върху стерилизиране чрез висока температура на храните и съдовете, в които се намират.
По онова време заради трудното съхраняване на припасите от пресни и богати на витамин С плодове и зеленчуци на корабите върлувал скорбут. Повече хора умирали от болестта, отколкото в битка.
"Апертизацията" или процесът на консервиране на храни чрез топлинна стерилизация в херметични съдове, датира от 1795 г. - 60 години преди пастьоризацията.
Той започва да се прилага в първата консервна фабрика в света, създадена от Никола Апер през 1802 г. край Париж и е одобрен от моряците.
Правителството дава на изобретателя на метода възможност да избира: да получи лиценз или да дари откритието си за общото благо и да получи правителствена награда. Апер избира второто и през юни 1810 г. издава на свои разноски книгата "Изкуството за дългогодишно консервиране на всякакви животински и растителни храни".
Методът му моментално бива копиран в Англия, като се използват както стъклени буркани, така и тенекиени кутии, направени от валцувана и калайдисана стоманена ламарина.
В САЩ консервите бързо се превръщат в благословия за златотърсачи и трапери. По-удобно е да носиш говеждо месо в консервна кутий, отколкото самото животно с фуража му, дори и ако трябва да пробиваш металната кутия с длето или нагорещено желязо.
Чак през 1894 г. е създаден "универсалният ключ", около който се навивал капакът на кутията със сардини, а през 1967 г. се появява халкичката, закрепена върху консервните кутии.
Съпротивата срещу консервите се дължи повече на съдържанието, отколкото на самите кутии.
Във Франция, страна на висшето кулинарно изкуство, домакинята, която дълго време отговаряла за приготвянето на храната, подхожда понякога с колебание (и винаги с чувство за вина) към консервата вместо към пресния продукт.
В течение на години господства идеята, че кутиите с касуле, супа или спагети "Болонезе", които само трябва да бъдат претоплени, са предназначени за ергени, хуманитарни асоциации и благотворителни организации.
Напоследък възникна съпротива заради токсичността на химическото съединение Бисфенол А, използвано при производството на пластмаси за хранителната промишленост и при вътрешното покритие на консервните кутии.
Но дори и при промените в производството, двестагодишната консервна кутия все още има добро бъдеще.
Кралят на американския поп-арт Анди Уорхол я превърна в художествен символ чрез прочутата "супа Кембъл" от 60-те години на миналия век, а творци като Сезар и Арман я почетоха, изобразявайки смачкани кутии.
И докато вдъхновени африкански художници изработват от консервни кутии красиви пъстроцветни птици, Пиеро Манцони направи злополучен опит да се пошегува, като създаде своята спорна "творба" "Мерда д'артиста" от 1961 г. в 90 консервни кутийки, съдържащи по 30 грама изпражнения.
