П ричината да напиша тази статия всъщност не е анонсът на Apple миналата седмица, макар че той ми напомни за доста стара моя идея, а и ми даде почва за разсъждения. Както със сигурност знаете (ако не знаете, прочетете краткото резюме тук), момчетата от Купертино представиха нов тип интерактивни учебници, които се разпространяват чрез iBookstore и наистина са реализирани невероятно. Те включват не само видео и прекрасни галерии, но и тестове за самоконтрол, малки интегрирани уиджети, които стимулират учениците и студентите да докосват, буквално и метафорично, това, което учат. Ако имате iPad, може да свалите безплатния "Life on Earth" от E.O. Wilson и да се насладите на еталон за прекрасен учебник. Ако трябва да обобщя - съдържанието на образователната секция в iBookstore, дори и засега изключително малко, е безспорно най-добрият и завладяващ начин за учене, който съм срещал досега.
Както щатската, така и всички останали образователни системи обаче са изправени пред редица проблеми, някои от които са толкова сериозни, че дори най-доброто образователно съдържание не може да помогне. Самият Фил Шилър сподели това в началото на конференцията и наблегна на факта, че Apple не се стреми да спаси образователната система, а да стимулира осъвременяването й на един от проблемните фронтове.
В долните няколко абзаца ще споделя своите виждания за проблемите на образованието, някои от които са сравнително локални, но повечето засягат целия свят. Вярвам, че голяма част от читателите вече са разсъждавали по тези въпроси.
Липса на стимул
Безспорно основната причина за безумно ниското ниво на ангажираност както в средното, така и, макар и в по-малка степен, във висшето образование е липсата на стимул. Колкото и изтъркано да звучи, обществото и дори родителите насаждат в учениците идеята, че можеш да бъдеш успешен и без да се стараеш кой знае колко в училище, нещо повече, старанието и отдадеността, които по принцип би трябвало да бъдат повсеместни, се порицават. Проблемът се задълбочава и с влиянието на културните особености, което е особено силно изразено в България.
Никога не съм предполагал, че ще напиша тези редове и знам, че звуча като изкуфял професор в национална телевизия, която никой не гледа, но всичко това е самата истина.
Нивото на интерактивност на учебниците не е решение за този проблем.
Съдържанието се поднася скучно и незаинтригуващо
Всеки от вас, без значение кога сте завършили гимназиалното си образование, си спомня безкрайното отегчение, на което преобладаващата част от преподавателите подлагат своите ученици. Дори най-големите желание и амбиция и най-интересният материал могат да бъдат убити от сухо и безинтересно поднасяне. Включително и iУчебниците на Apple. По мои наблюдения, които далеч не са достатъчни, професионализмът и ангажираността на преподавателите се повишава в посока запад, както и с преминаването във висшите училища.
В случая идеята на Apple наистина може да бъде от полза, защото наличието на интерактивно съдържание и разчупения формат на учебника води до по високо внимание от страна на учениците/студентите. А това, от своя страна, е от огромно значение за преподавателите.
Изкуствена среда
Моят най-голям проблем със съвременното средно образование е, че то поставя учениците в изкуствена среда. Тази тенденция е значително по-слаба във висшите учебни заведения.
Нека започнем с най-елементарни примери от началното образование - ученето на стихотворения и текстове наизуст. До последната гимназиална година тази идея се запазва, макар и в далеч по-прикрит и общ вид. Истината е, че наизустяването и възпроизвеждането на информация не е нужно качествено в коя да е среда не е ценно качество от векове насам. В наши дни то изглежда още по-абсурдно, имайки предвид възможностите на технологиите, от които сме заобиколени.
Подобно ужасно явление е запомнянето на факти. В епоха, в която всеки факт е на няколко клика разстояние, запомнянето на точни дати в часовете по история, например, е абсурдно.
Нещо повече, преобладаващата част от съвременните устройства и технологии остават забранени в училище. Справката с интернет за даден факт или събитие е напълно изключена, а дори използването на калкулатор в час по математика обикновено не е позволено.
Ефектът от това е, че вместо да се набляга на умения и познания, които са по-скоро творчески или принципни, учениците се учат да правят това, което машините правят вместо нас в истинския живот.
Заради изброените в абзаца проблеми средата на образователната система е изкуствена и често няма почти никакви допирни точки с реалността. Клиентите на учебните заведения остават неподготвени за истинския живот.
Икономическото препятствие
Идеалистичният вариант на идеята за напълно дигитални учебници на Apple е съвършен. Също като всички добри идеи обаче, той не се случва във вакуум и законите на физиката действат. Кокошките не снасят сферични яйца. Триенето съществува. Метафорите ми свършиха.
По време на презентацията Фил Шилър сподели, че един добър учебник в САЩ струва между 60 и 100 долара и покупката на един iPad всъщност излиза по-евтина, а товарът на гърбовете на ученици и студенти и значително по-малък. Първата част от твърдението обаче е леко тенденциозна. Не са малко училищата и университетите, които предоставят безплатни учебници на своите ученици и студенти. Дори това да се случи в iBookstore, iPad с Wi-Fi и 16GB памет продължава да струва 499 долара. В рамките на българската икономика таблет могат да си позволяват изключително малко студенти и още по-малко ученици. Нещо повече, планът за средното образование не включва наличието на устройства в клас, а унифициран софтуер, подобен на iTunes U, липсва.
Казано накратко - покупката на iPad с образователна цел все още е твърде голяма инвестиция както в България, така и в страните с по-висок стандарт. Не бива да забравяме, че е немислимо студент да завърши бакалавърската си степен със същия iPad, с който е започнал в първи клас, тъй като дотогава хардуерът би бил античен.
Учебниците за iPad са едно от най-добрите неща, които са се случвали на образованието в последното десетилетие, но не са революция. Те не правят масова реформа, а украсяват и привидно модернизират иначе допотопната същност на образователната система, която не се е променила съществено от векове. Това, разбира се, не означава, че екипът на Apple не се е справил добре със задачата. За поправянето на системата просто трябва да се погрижат други институции.
