М артин Карплъс, Майкъл Левит и Ари Уоршъл спечелиха Нобеловата награда за химия заради работата си по развитие на мултимащабни модели на сложните химически системи.
"Учените поставиха основите на програми, използвани за това да се разберат и предвидят химическите процеси. Компютърните модели, имитиращи реалния живот, се превърнаха в изключително важна част за напредъка на химията днес", се казва в съобщението на шведската Кралска академия на науките.
Нобеловата награда за химия и сумата от 8 млн. шведски крони ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември.
Мартин Карплъс е роден на 15 март 1930 г. във Виена. Той произхожда от еврейско семейство, което емигрира в САЩ. Има двойно гражданство - австрийско и американско.
Средното си образование завършва в град Нютън, щата Масачузетс. През 1950 г. е приет в Харвардския университет. Понастоящем е професор хонорис кауза по химия в престижното учебно заведение.
Карплъс оглавява биохимичната лаборатория в университета в Страсбург във Франция.
Обичам Франция, но предпочитам да работя в САЩ, където нещата стават по-бързо, казва новият Нобелов лауреат.
Майкъл Левит е с тройно гражданство - американско, британско и израелско. Роден е на 9 май 1947 г. в Претория, ЮАР. Той получава докторска степен в университета в Кеймбридж, Великобритания, през 1971 г.
Преди да започне работа в Станфордския медицински университет през 1987 г., е специализирал в Института за естествени науки "Хаим Вайцман" в Реховот, Израел.
През 2001 и 2002 г. става член на Британското кралско научно дружество и на Националната академия на науките на САЩ. Левит е редактор и член на редколегията на авторитетното научно издание Journal of Molecular Biology.
Понастоящем той е професор в Станфордския медицински университет в Калифорния, САЩ.
Ари Уоршъл е роден в кибуца Сде Нахум в Израел на 20 ноември 1940 година. Той също е с двойно гражданство - американско и израелско.
Защитава докторантура през 1969 г. в Института за естествени науки "Хаим Вайцман" в Реховот, Израел.
Понастоящем е професор по химия и биохимия в университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.
Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Досега отличията са раздавани 104 пъти, въпреки че това е 112-ата Нобелова седмица.
По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1924, 1933 и 1940-1942 година.
Първата Нобелова награда за химия през 1901 г. получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.
Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).
Нобеловата награда за химия 63 пъти е била връчвана на един човек, 23 пъти - на двама и 18 пъти най-престижното научно отличие в света са си разделяли трима учени. Общо Нобелови лауреати за химия са 162 души, тъй като два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини.
Миналата година отличието спечелиха американските учени Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка за изследванията си върху ключово семейство рецептори, които позволяват на клетките да усещат заобикалящата ги среда.
