М акар българите да са сред най-скептичните в ЕС по въпроса за сигурността в интернет, най-рядко от всички европейци сменят паролите си за достъп. Българите също така използват и много рядко онлайн банкиране, сочат данните от проучване на "Евробарометър" (вж. текста му в PDF формат, англ. ез.), представено от ЕК по повод първата година от дейността на Центъра по киберпрестъпност на ЕС (ЕС3).
Утре, на 11 февруари, традиционно се отбелязва денят за безопасен интернет.
Общо 42% от българите са заявили, че влизат в световната мрежа поне веднъж дневно. Впечатление прави обаче друго:
цели 41% са заявили, че никога не влизат в мрежата.
По-този показател ни изпреварват румънците – цели 50% от северните ни съседи живеят без интернет, както и гърците (42%), а също и португалците (49%). На другия полюс са скандинавските страни – само 6% от шведите никога не са влизали в интернет, както и 7% от холандците и 8% от датчаните.
Според представените данни мнозинството от българите (72%) влизат в интернет от настолен компютър, като по този показател пред нашата страна е само Унгария със 75%.
На този въпрос обаче е възможно анкетираните да посочат няколко отговора и затова сборът от процентите не е 100: 42% от българите казват, че ползват за достъп до интернет лаптоп, 12% – смартфон, 4% – таблет, а 3% "умен" – телевизор.
Най-често българите ползват интернет, за да проверят електронната си поща (71%), 68% четат новини онлайн, а 64% общуват в социалните мрежи.
Едва 21% от българите купуват стоки в интернет и едва 11% използват онлайн банкиране. Близо всеки четвърти българин (23%) гледа обаче телевизия онлайн.
Интернет е използван най-много за проверка на имейл в Холандия (96%), най-много новини в интернет се четат в Литва (89%), най-често интернет се използва за социални мрежи в Латвия (71%), електронната търговия е рекордьор в Холандия и Швеция (77%), а датчаните са първенци по онлайн банкиране (89% от тях използват тази услуга).
Най-често се играят онлайн игри и се залага по интернет в Гърция (48%).
Онлайн телевизията е на особена почит в Швеция – 54% от шведите ползват мрежата именно за гледане на телевизия.
Българите, унгарците, гърците и румънците са сред най-скептичните по отношение на сигурността на интернет банкирането и пазаруването
(около 30% недоверие), сочат данните.
Общо 67% от българите обаче са заявили, че не сменят паролите си за достъп до имейл или до социалните мрежи – това е най-високият резултат в ЕС.
Българите и румънците си поделят челното място в отговорите, че не се чувстват достатъчно осведомени за опасностите в интернет.
Българите са сред най-скептичните в ЕС за това дали сайтовете, които пазят личните им данни, са защитени. Същевременно българските интернет потребители най-често (89%) дават отговор, че никога не са били подлъгвани с обаждания по телефона или заблуждаващи имейли да разкрият личните си данни, а 95% заявяват, че никога не са били измамени с поръчана по интернет стока.
Общо 92% от българите са потвърдили, че никога имейлът или профилът им в социална мрежа не е бил хакван,
а само 1% от българските потребители съобщават, че са били жертва на измама при използването на кредитна карта онлайн.
"Днес всеки лесно може да стане киберпрестъпник – софтуерът за това е достъпен в интернет, а скритата част от мрежата (сайтовете, които не попадат в резултатите на търсачките) дава възможност на злосторниците да се прикриват без усилие", заяви на пресконференция еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом при представянето на резултатите от едногодишната дейност на Центъра по киберпрестъпност на ЕС.
По нейните думи полето на киберпрестъпленията е сред най-непознатите, тъй като жертвите често се срамуват от това, че са били измамени, или биват обезщетявани от банките, когато сметките им бъдат поразени.
Тя се позова на статистически данни, според които 12% от гражданите на ЕС са станали жертва на киберпрестъпниците,
след като електронните им пощи или акаунтите им в социалните мрежи са били хакнати. 7% от европейците пък са били измамени при плащане онлайн с кредитна карта.
Директорът на ЕС3 Трьолс Йортинг даде примери с новите опасности за законността, възникнали от интернет – гледането на видео с престъпно съдържание онлайн, което не оставя следи по компютрите, защото не се запаметява на твърдия диск, както и проникването в информационните системи на държавните структури, например в митниците. Друг пример, посочен от него, е издаването и клонирането на кредитни карти, с които вместо да се оборудват с оръжие и маски, крадците задигат милиони евро за часове, без да напускат мазето, от което действат.
Сред най-честите измами в интернет, предотвратявани през последната година от ЕС3, са били съобщенията, появяващи се на екраните на хората, в които те биват обвинявани, че са посетили сайт с детска порнография. Съобщенията, придружени с блокирането на поразения компютър, приканват за плащането на глоба, за да бъде избегнато наказателно преследване. От подобен зловреден софтуер за година са били поразени десетки хиляди компютри по света, а предприетата акция е довела до арести, основно в Испания.
Били са предотвратени нападения над информационните системи на банки в Германия, Холандия, Латвия, Люксембург и Швейцария.
Статистиката отчита, че днес достъп до интернет имат 2,5 млрд. души, а в следващите четири години броят им ще се повиши с още милиард и половина.
Уточнява се, че интернет става все по-лесен за използване от престъпниците, които търгуват с оръжие, наркотици, разпространяват детска порнография, перат пари и дори поръчват убийства.
Очакванията на експертите са киберпрестъпността да отбележи значителен ръст в Югоизточна Азия, Африка и Южна Америка.
криза, която тихо расте" />
