О бщото събрание на ООН прие резолюция срещу следенето в интернет, разработена от Бразилия и Германия.
Документът бе разработен след скандала с бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън, от чиито разкрития стана ясно, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е работила по безпрецедентната програма за повсеместен шпионаж на комуникациите в целия свят.
Резолюцията призовава страните членки на ООН "да уважават и защищават правата на неприкосновеност на личния живот, включително в контекста на цифровите комуникации", както и "да вземат мерки, с чиято помощ да се сложи точка на нарушаването на тези права, а също и да създадат условия за предотвратяване на подобни нарушения, включително на законодателно ниво".
Документът потвърждава, че
"правата, които имат хората офлайн, трябва да бъдат защитени и онлайн".
Резолюциите на Общото събрание на ООН не са юридически обвързващи, но имат голяма политическа и морална тежест.
За последен път ООН се занимава по-сериозно с въпроса за неприкосновеността на личния живот през 1988 г., когато беше оптимизиран текстът на Международния пакт за граждански и политически права.
За тези 25 години комуникационните технологии са направили огромен скок в своето развитие, коментира постоянният представител на Бразилия в ООН Антониу Патриота.
Текстът на приетата резолюция е
разработен от Бразилия и Германия съвсем не случайно:
от огласените от Сноудън данни стана ясно, че САЩ са подслушвали телефоните на поне 35-ма държавни лидери, сред които бразилския президент Дилма Русеф и германския канцлер Ангела Меркел.
АНС трябва основно да преразгледа спорните си програми за електронно следене и да подобри сътрудничеството със съюзниците си в областта на разузнаването. Това са основните препоръки на експертната комисия, назначена от Белия дом след скандалните разобличения на Едуард Сноудън.
Докладът на експертите, съдържащ 46 препоръки, беше оповестен вчера във Вашингтон.
АНС не трябва да събира и да съхранява информацията за телефонните разговори на американците, т.нар. метаданни (дата и място на обаждането и др.), смятат експертите.
Те предлагат тези архиви да се съхраняват от доставчиците на телефонни услуги или частни трети страни, а достъпът на правителството до тях да става след решение на съда. В доклада се призовава за подобряване на сътрудничеството с "близките съюзници" на САЩ в областта на разузнаването и се препоръчва да се наложат по-строги критерии при следене на чуждестранни лидери, както и да се зачита правото на личен живот на чуждестранни граждани.
Следенето на чужди граждани трябва да бъде разрешавано на законни основания, да бъде пряко свързано с интересите на националната сигурност и да бъде контролирано, се препоръчва още в доклада, поръчан от президента Барак Обама след разкритията за програмите на АНС за масово следене.
Докладът от над 300 страници трябваше да бъде оповестен през януари,
но Белият дом реши да го публикува, след като през последните дни в печата се появиха "неточни и непълни информации" за документа, каза говорителят на Белия дом Джей Карни, цитиран от Франс прес.
