Сиварамакришнан Сомасегар (Blogs.MSDN.com/b/Somasegar) е вицепрезидент в "Майкрософт" и отговаря за инструментите за разработчици, които редмъндският гигант създава, а също и за двата големи изследователски центъра в Индия и Канада.
Започва работа в компанията през 1989 г. като програмист. Участва в разработката на осем версии на операционните системи на "Майкрософт".
Въпреки високата си позиция, говори съвсем приятелски и споделя, че като студент не е бил толкова умен, колкото са днешните младежи.
Личната му история обаче е пример за блестящ успех. Завършва училище в Индия, а после отива да учи в САЩ, като дори не знае къде точно отива. Захванал се с компютрите, защото бил решил да става инженер, но другите инженерни специалности му се виждали много трудни.
Със С. Сомасегар се срещаме ден преди финала на студентското състезание Imagine Cup, което "Майкрософт" ежегодно организира.
- Какво е най-важното за участниците в Imagine Cup? Не всички си тръгват победители...
- Моята философия е такава: по-важен от целта е пътят към нея. Въпреки че вашият тим не се класира напред, самият факт, че момчетата ви са тук в Сидни, трябва да ги прави наистина много, много горди. И по важно - опитът, който имат сега, контактите, които са създали, екипната работа, която са свършили - това са фантастични неща, които ще си останат за тях.
Вече 10 години организираме Imagine Cup. Има много отбори, някои печелят, други - не, но са продължили да работят по реализацията на идеите си, основали са свои компании, които са успешни. Така че в крайна сметка всеки е победител.
Imagine Cup е само брънка в постиженията, които стоят по пътя на тези хора. Учете се от опита, това не е краят на света. Състезанието свършва, но краят е ново начало. Тези младежи сега излизат от Университета, целият живот е пред тях. А вече са с нещо, което много хора по света умират да имат.
- Кое е най-важното за доброто представяне на един отбор тук?
- Няма едно-единствено нещо. Важна е идеята, която отборите имат, минава се пред отдадеността им към работата, важно е и колко добре могат да обяснят идеята си и да я представят пред съдиите. А също и какъв е проблемът, истинският проблем, който решават. Всичко това е важно.
- Ако състезанието е само етап в подготовката тези момчета и момичета, как "Майкрософт" помага за обучението на младите програмисти извън рамките на Imagine Cup?
- Когато свършвате образованието си, искате да знаете за технологиите колкото е възможно повече, така че да имате еднакъв шанс с хората, които вече са на пазара.
Да направим технологиите достъпни до повече хора по света - това е целта нашата програма "Dream Spark" (DreamSpark.com). Ако си студент, без значение дали си беден или по-богат, без значение в кой край на света живееш, даваме ти свободен достъп до наши технологии, така че да ги разучиш, да си поиграеш с тях, да видиш какво е да си програмист. Имаме 45-50 млн. даунлода в рамките на "Dream Spark" за няколко години.
Това е свързано и с Imagine Cup. Тук искаме да осигурим платформа, форум за студентите, на който те могат да дойдат и да ни покажат потенциала си да решават истински проблеми чрез технологиите.
За "Майкрософт" няма пряка изгода от това състезание - не е да искаме, например, да наемем участниците тук. Казваме им: идеите са си ваши, правата върху интелектуалната собственост са си ваши, ние сме тук да ви помогнем в това, което правите.
Защото развитието на предприемачеството е води до икономически растеж. А ние сме в уникална позиция: имаме лидерска роля в света на технологиите, печелим добре от нашите продукти, но имаме и моралното задължение да дадем обратно на студентите.
Имаме и програма във факултетите. Даваме им технологията, така че да са в крак с продуктите.
- Какви планове имахте, когато бяхте в Университета, на възрастта на участниците тук?
- Ако аз бях наполовина толкова умен, колкото са сегашните студенти, със сигурност щях да се справям много добре.
Завърших училище в Индия, компютърните науки бяха нещо съвсем ново тогава. Първият компютър, на който съм работил, е IBM S/360. Отивахме в компютърния център, правехме перфокартите, давахме ги на системния администратор и чак след 24 часа отивахме да видим дали програмата ни работи, или не.
В повечето случаи това не се случваше, както трябва. Ако имаше грешки в синтаксиса, не можеше да ги оправим на място, та трябваше да чакаме нови 24 часа.
Представете си сегашните хлапета, които имат по няколко устройства - независимо дали пишат програми или само ги ползват... Разлика от земята до небето.
Не мога да кажа, че знаех с какво точно искам да се занимавам, когато учех. Причината, поради която избрах компютрите? Бях силен по математика, така че бях решил да ставам инженер. А компютърните науки ми се струваха най-лесни от всички инженерни дисциплини... Наистина исках нещо по-леко.
После отидох в САЩ, обаче не знаех много за тая страна. В документите ми от Университета имаше адрес, пишеше "нещо-си, LA". И аз мислех, че става дума за Лос Анджелис - единствения LA, за който знаех. Оказа се, че това е щата Луизиана. Пристигнах там и си дадох сметка, че не прилича много на Лос Анджелис... Оттам ми е магистърската степен.
После исках да правя и докторантура в Университета в Бъфало, Ню Йорк. Бях там една зима и реших, че трябва да се махна възможно най-скоро. Едно от най-студените места в САЩ... все пак идвам от Южна Индия... Беше шок!
По това време "Майкрософт" ми предложиха да се присъединя към тях. Те тогава не бяха кой знае колко известна компания. Свързаха ги предимно с DOS, а в Университета сме работили най-вече с UNIX. DOS ми изглеждаше играчка.
Бях интервюиран от осем човека и всички бяха страшно умни. И си казах: ако това е извадка на хората, с които аз ще работя, определено искам да съм част от тая компания. Реших, че ще пробвам за малко, по това време си мислех, че ще поработя няколко години, а после ще си завърша докторантурата. Така и никога не се обърнах назад.
Но е фантастичен опит да си в "Майкрософт". Вече съм 24 години с тази компания и мнозина ме питат какво още правя там, все още ли съм отдаден на работата си. Отдаден съм. Има две причини това да е така.
"Майкрософт" е събрала отбор от умни хора от всички краища на света. Мисля си често, че хората около мене са по-умни от мен, така че постоянно мога да уча от тях.
Втората причина - влиянието, което имаш, когато си част от "Майкрософт." Огромно е. Да вземем моя проект Visual Studio - най използваният от разработчиците продукт в света. Подобно значение могат да имат много малко компании.
Ето, ако работя в "Кока-Кола", всички пият кола - супер! Но да работиш върху технологии, които из основи променят живота на хората - към по-добро... ето затова "Майкрософт" е страхотна компания.
- Вашите подчинени (които са хиляди - б.а.) могат да Ви пращат имейли директно, без да минават през преките си началници. Това не води ли до тонове писма дневно, как успявате да се справите с това при натоварената си програма?
- Като цяло в "Майкрософт" има политика на нещо като отворените врати. Силно вярвам в това. Ако някой от екипа има идея или въпрос, или оплакване, може да ми каже. Поради тая причина водя и блог - там мога да получа обратна връзка от външни хора, които използват моя продукт. Не винаги коментарите са позитивни, но така разбираме как вървим, с какво се справяме добре и по-важно - с какво не се справяме добре, и какво трябва да променим.
Не е по-различно и в рамките на екипа. Чета абсолютно всичките си имейли, понякога отговарям веднага, понякога ми отнема известно време. Хората са умни, знаят, че могат да ми пратят мейл, но не злоупотребяват с това. Не ми пишат всеки ден и всяка минута. Знаят, че си чета писмата и ги взимам под внимание.
Не искам да се изолирам от хората - независимо дали това са клиентите ни или членовете на екипа ми.
- Отговаряте за R&D центровете в Индия и Канада. Казахте, че сте били веднъж в България. За развитието на нашата икономика сега IT секторът е приоритет, имаме идея за изграждането на технологичен парк в София... Интересувате ли се от някакви дейности в Източна Европа?
- Като цяло имаме няколко R&D центъра в Европа: в Лондон; в Русия, имаме малък тим в Украйна, голям екип в Ирландия, както и център в Копенхаген. На доста места в Европа присъстваме. Ако има заинтересовани хора, които искат да станат част от "Майкрософт", може да се насочат към някое от тях.
Да, да, въпросът Ви е: ами какво за моята страна, моя регион и тн... Ами, понякога чакаме хората да дойдат при нас, понякога ние отиваме при тях.
