Спорното споразумение ACTA, чието подписване от Европейския съюз и 22 от страните членки, предизвика вълна от протести в цяла Европа. Общественото недоволство се базира на страха, че документът може драстично да ограничи интернет свободите на потребителите. То замрази ратифицирането му в България и предизвика дискусии на най-високо равнище. Европейската комисия съобщи, че ще предаде съглашението срещу фалшификацията на Европейския съд за разглеждане. Висшата съдебна институция трябва да реши дали документът е незаконен. Магистратите ще отсъдят дали споразумението е „несъвместимо по един или друг начин с фундаменталните права и свободи на Европейския съюз.“ Целта е обществената дискусия да се обърне към фактите, а не да се влияе от „дезинформацията или слуховете, които доминират социалните медии и блоговете през последните седмици,“ коментира европейския комисар Карел де Гухт.
През януари 2012 г. на специална церемония в Токио, Япония, под ACTA сложи подписа си Европейския съюз и 22 страни членки. В това число влезе и България. След протестите от 11 февруари обаче стана ясно, че страната ни замразява ратифицирането на документа, докато не стане ясна общоевропейската позиция по въпроса. Германия и Дания не са подписали ACTA.
криза, която тихо расте" />
