Един съдебен казус в Хамбург се превръща в лакмус за състоянието на свободата на словото в Германия, повдигайки фундаментални въпроси за защитата на журналистическите източници. Решението по делото ще определи дали конфискацията на материали от репортер на седмичника "Цайт" е законна, или представлява опасно посегателство върху медиите.
Всичко започва с делото с номер 9 Ws 66/26, което според коментар на германското издание „Билд“, цитиран от БГНЕС, може да се превърне в символ на това дали свободата на пресата в страната се превръща в „празен звук“. Въпросът е дали съдебно разпоредените претърсвания в дома на журналистка и в издателството на медията са били законосъобразни.
Акция на АЕЖ срещу "делата шамари"
Спорната конфискация: Какво се случи?
На 12 октомври, по време на процес срещу Кристина Блок, наследничка на верига стекхауси, полицията извършва мащабна акция в Окръжния съд на Хамбург. Действайки по заповед за обиск, издадена от съдия Изабел Хилдебранд, властите принуждават журналистката от „Цайт“ Ане Кунце да предаде обширни материали от интервюта, включително аудиозаписи за подкаст.
Седмичникът „Цайт“ незабавно предприема правни действия срещу мярката. От изданието определят инцидента като сериозно нарушение на защитата на източниците – принцип, чието компрометиране би могло да застраши доверието в журналистите за десетилетия напред, посочва „Билд“.
Ситуацията остава напрегната, като прокурорът Марвин Щайнберг заема спорна позиция. В документ, до който „Билд“ е получил достъп, той твърди, че решение за законността на конфискацията може да се вземе едва след като се знае доказателствената стойност на разговорите. На практика това означава, че записите на журналиста първо трябва да бъдат прослушани, за да се прецени тяхната допустимост като доказателство.
Край на делата „шамари“: НС прие важна защита за журналисти и общественици
Съдия с опит в тероризма ще решава за медиите
Съдбата на казуса сега е в ръцете на Петра Венде-Спорс, председател на 9-и наказателен сенат към Ханзейския висш регионален съд в Хамбург. Нейното решение относно законността на изземването на поверителни разговори между журналист и силно травмирани жертви се очаква да влезе в съдебната история на Германия.
Според информацията, цитирана от БГНЕС, областта на експертиза на съдийката обикновено са терористи и чуждестранни агенти. През октомври 2026 г. тя е осъдила двама мъже съответно на осем и половина и четири и половина години затвор за планиране на атаки срещу еврейски институции от името на иранския режим. През 2022 г. нейният състав е постановил присъда срещу 27-годишен сириец, установен като член на терористичната организация „Ахрар аш-Шам“.
Междувременно иззетите материали се съхраняват в сейф, като се твърди, че аудиофайловете все още са запечатани в плик. Решението на съда в Хамбург ще бъде следено отблизо не само в Германия, тъй като то ще даде ясен сигнал за баланса между нуждите на правосъдието и неприкосновеността на журналистическия труд – тема с глобално значение и пряко отражение върху всяко демократично общество.
