Сдружението за модерна търговия (СМТ) отвърна с нова позиция на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Поводът е брифингът на председателя на комисията Мая Манолова на 20 октомври, на който бяха обявени нови данни от проверките в търговските вериги.
От сдружението заявяват, че осъзнават отговорната роля на КЗП в баланса между потребители и бизнес, но комисията не е орган по надценките, а председателят ѝ не е назначен за морален стожер на обществото.
Надценка, марж и печалба не са едно и също
СМТ подчертава, че „надценка“ е различно понятие от „брутен марж“ и нито едно от двете не означава чиста печалба за търговеца.
Според сдружението брутният марж в търговията на дребно с хранителни стоки в България е относим към този в държави като Франция. Печалбите в България са съизмерими със средното за ЕС и са на нива като в Германия, твърдят от СМТ.
Веригите отвръщат на Манолова: Надценката не е печалба, чисто изкарваме около 3%
От сдружението посочват още, че проверките за икономическа обоснованост на цените са регулярни от над една година. Статистиката на Националната агенция за приходите (НАП) показва, че с глоби завършва 1 от всеки 10 случая.
Какво обяви Манолова
Председателят на КЗП обяви, че комисията внася сигнал в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради надценките във веригите. По думите ѝ има данни за нарушение на една от абсолютните забрани в Закона за защита на конкуренцията – забраната за дискриминация на доставчици и търговски партньори.
Санкциите могат да достигнат до 10% от оборота. При оборотите на големите вериги това означава максимални глоби между 50 и 135 млн. евро в зависимост от веригата. Според Манолова, когато разликите в надценките на сходни продукти от една категория надхвърлят 10 процентни пункта, те могат да попаднат в обхвата на забранените нелоялни търговски практики, при наличие на предвидените в закона условия.
Веригите рискуват глоби до 135 млн. евро: КЗП сезира КЗК заради надценки, каквито няма в Европа
Най-висока е надценката при маслото – 135%, при доставна цена 1,43 евро и продажна 3,79 евро с ДДС. При прясното мляко и кашкавала КЗП е установила надценки до 99%, при сиренето – 95%, а при киселото мляко – 80%. Най-ниската установена надценка е 31%, но в останалите случаи тя обичайно е около 80%, посочи Манолова.
За сравнение тя даде обичайните надценки в Германия – между 15% и 25%, в Австрия – между 25% и 30%, и във Франция – около 25%.
11 производства и проверки в складовете
КЗП е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цените на стоки от малката потребителска кошница в периода август – октомври, сред които сирене, мляко, домати и краставици. Търговците ще могат да докажат, че поскъпването е обосновано. Ако не успеят, глобите са от 10 000 до 100 000 евро за всеки отделен продукт.
Манолова: Веригите слагат 125% надценка на маслото и 99% на кашкавала
При анализа на оперативните разходи на веригите КЗП е открила, че една от тях има разходи за консултантски услуги от 45 млн. лева годишно. Във финансовите отчети на друга са посочени 51 млн. лева плащания по договори със свързани компании. Данните се предават на НАП за проверка.
От днес КЗП започва съвместна проверка с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и НАП в складовете на големите вериги. След храните комисията ще насочи вниманието си към лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.
Не е първият сблъсък
КЗП започна проверките във веригите на 2 октомври. Те се правят по групи хранителни продукти, като първи са млечните продукти, плодовете и зеленчуците – стоките, за които потребителите сигнализират най-често.
КЗП: Надценки над 100% при основни храни
При представянето на първите резултати КЗП съобщи за надценки над 120–140% при определени групи храни. Тогава СМТ обвини комисията, че подвежда потребителите, като бърка ценови индекси с търговски надценки и печалби. Според сдружението индекс 140 означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската, а не че магазинът е сложил 140% надценка. СМТ заяви още, че след всички разходи чистата печалба на търговците е около 3%.
Сдружението поиска КЗП да отговори колко продукта са проверени и при колко от тях е открита надценка от 150%, какви са най-ниските надценки при ключови стоки и защо се обявява само най-високата единична стойност.
