The Verge е един от предпочитаните ни портали за отразяване на водещите събития от света на технологиите. Свежият дизайн и качествените публикации на колегите ни не биха оставили никой ентусиаст по темата безразличен.
Можете ли да си представите колко приятна беше изненадата ни, когато съвсем случайно открихме, че едно от ключовите имена в медията е българско? Титлата "старши главен редактор" на The Verge принадлежи на Владислав Савов - на светски Vlad Savov. Той е българин, завършил образованието си и прекарал над половината си живот в Лондон, затова се зачудихме на какъв език ще направим интервюто. "- Българският ми е оцелял, но по-лесно ще ми бъде на английски." - признава успелият емигрант, но, както ще се убедите, това не е разговор с англичанин.
Представяме ви Влад Савов - българската следа в The Verge.
Представи се пред скандиращата тълпа.
Аз съм Влад Савов и пиша новини, ревюта и полемични редакторски мнения за The Verge - уебсайт за технологични новини и култура. Преди работех за Engadget.
Как се превърна в англичанин и се захвана с това, което правиш сега?
Също като повечето български емигранти, родителите ми и аз заминахме за Лондон в преследване на по-добри икономически перспективи. Това се случи преди 15 години, което означава, че вече съм прекарал повече от половината си живот тук, но за мен е кръвна обида да ми казват "англичанин". Не бих искал да ме свързват с цялостната култура на тази страна или с мрачното й време.
Що се отнася до писането за технологии, там се озовах от чист късмет. Образованието и квалификациите ми са в сферата на правото, но не горях от желание за такава кариера, защото има голяма разлика между дискутирането и обмислянето на закона и действителното му упражняване. Последното прилича повече на счетоводство с думи - тонове механична дейност, от която мозъка изгнива.
Това поприще не изглеждаше твърде привлекателно, затова се оглеждах за нещо по-креативно, и просто така се случи, че Engadget си търсеха автор, живеещ в Лондон. Оказа се, че можеш да пренесеш много от уменията си от правото в журналистиката, най-вече по отношение на проверяването на факти, работата в срок и ясното структуриране на сложна информация.
The Verge, поне в началото, беше "издънка" на Engadget. Група от старши членове на екипа искахме да започнаем нещо ново, което да можем да наречем "наше", затова се хвърлихме в непознатото. Като един от основалите сайта редактори се чувствам много горд, че все повече чувам да се говори за името ни по изложения и събития - и е много отпускащо да се срещам с непознати хора и да няма нужда да се представям!
Поддържаш ли все още връзка с България?
Моят дом е, и винаги ще бъде в България. Дали съм там е друг въпрос, но семейството и произходът ми се коренят в моята "rodina". Поддържам контакти с роднините и няколко български колеги от индустрията. Но, за да съм честен, признавам, че съм напълно неосведомен за това какво се случва в държавата.
Как е работата в The Verge? Винали ги сте "на предела"?
Най-хубавото нещо в работата е разнообразието й. Е, може би второто най-хубаво нещо след липсата на необходимост от ходене до офис всеки ден. Технологите все повече достигат до всеки аспект на обществото и културата и дневната ни работа се разширява спрямо това. Напоследък имах възможност да пиша за мрежовата неутралност в Холандия, за директора на HTC, който ще понесе Олимпийския огън в Лондон и за 20-тата годишнина на Wolfenstein 3D - и всичко това само в сряда!
Когато не виждате името ми на първа страница, обикновено се занимавам с редактирането на младши авторите или работя над по-дълга статия за нещо, което ме вълнува или дразни.
Разкажи ни някоя забавна история с участието на лондончани или технологични събития...
За забавна не знам, но ето един опит да съчетая двете, като поговоря за прессъбитията в Лондон. В днешни дни, вече мога да отгатна колко затормозяващо ще бъде едно събитие само по името на мястото - ако е в хотел или сграда в центъра на града, всичко ще бъде наред. Ако е голямо изложбено хале като Ърлс Корт, където Samsung проведоха пускането на Galaxy S3, или ExCel Center, където се състоя Nokia World 2011, значи е почти сигурно, че няма да имам достъп до интернет. Тези места убиват мобилния сигнал, а Wi-Fi мрежата за пресата върши работа до момента, в който стартира презентацията и потопът от лайв съобщения и снимки неизбежно я срине.
Това е най-фрустриращото преживяване на света: да седиш и да гледаш как новините се създават пред очите ти, а да си безпомощен да ги предадеш на читателите си. Компаниите вече започнаха да се усещат - HTC, например, започнаха да предоставят кабелен интернет на прессъбитията, откакто се оплаках от безжичния им интернет (като избирам да вярвам, че няма директна връзка между двете).
Ако трябваше да вземеш едно единствено устройство със себе си на самотен остров, кое щеше да е то?
Ще има ли интернет на този остров? А електричество? Всъщност, това няма значение. Щях да взема моя MacBook Air. Не мисля, че достатъчно хора осъзнават колко напред за времето си беше (и остава) моделът от 2010 година: това е един от най-здравите лаптопи, също така е сред най-тънките, и има особено дълъг живот на батерията. Освен това, напоследък много разчитам на приложението Alfred за Mac, а този лаптоп работи с операционната система, която ни позволява да сме заедно.
Какво вещае бъдещето за теб и The Verge?
Мисля, че ще намерите отговори на този въпрос из целия сайт. Ние сме едва на шест месеца и имаме много готини идеи, които не са развити още. Но разгледайте работата на видео екипа ни, вижте нещата, които правим в On The Verge, и ще разберете накъде сме се запътили. Напоследък се шегувам, че до няколко месеца The Verge ще бъде просто една притурка към работата на нашия видео екип - момчетата поставят нови стандарти за качество на продукцията в нашата индустрия.
Освен това, много харесвам начина, по който членовете на форума ни допринасят с дълги, задълбочени мнения (които често публикуваме на главната страница). Никога не съм виждал такъв вид участие и обожавам идеята да бъда член на живо, интерактивно общество, вместо обикновен говорител. Надявам се това да порасне в нещо повече със заздравяването на връзката между автори и читатели.
Владислав Савов пише за The Verge и можете да бъде намерен във Facebook, Twitter и Google+.
