„Това няма как да се случи точно на мен.“
Ако има любим за киберпрестъпниците начин на мислене, той може да се опише именно с горното изречение.
Неприятното става, когато „това“ се случи – защото огромна част от хората по света не са готови за последиците от него. Особено когато става въпрос за сигурността ни в интернет.
Ето пет фактора, които ни правят особено лесна плячка за киберпрестъпниците, подбрани от нашите експерти:
1.Вярваш сляпо на линкове из социални мрежи като „Фейсбук“ и „Тутър“
Линковете, разпространяващи вируси през социални мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“ бяха на върха през 2013 г. Въпреки че броят им непрекъснато намалява, те все още са фактор като средство за разпространение на вируси.
Нормално е киберпрестъпниците да се възползват от доверчивостта на потребителите във „Фейсбук“ (и не само). Там са приятелите на всеки – а в огромна част от случаите линковете, които споделят, са напълно безвредни.
Това намалява бдителността на потребителите и някак опасните линкове минават между капките – все пак те може да са умело прикрити като „гореща новина“, случки с известни личности, материали с еротично съдържание или гръмки заглавия за нещо невиждано.
Веднъж кликнал, потребителят бива пренасочван към компрометирани или заразени уебсайтове, като целта най-често е кражба на потребителски имена и пароли. А инструментите за това са много.
Съвет: Кликайте само на линкове от източници, които познавате. Проверявайте съмнителни линкове в някоя от платформите за проверка на линкове, особено когато е използван съкратен URL (с bit.ly, например). Осигурете защита на профилите си с подходящо решение за антивирусна защита.
2. Използвате едни и същи пароли
Паролата си остава един от най-големите проблеми пред информационната сигурност. И докато се търси решение, тя ще остане проблем. Паролите трябва да са дълги, сложни, различни и да се сменят редовно.
Да, никой не отрича, че това не е най-лесната и приятна задача, но трябва да се спазват поне някои основни правила.
Първото, и най-важно нещо, е да не записвате паролите си в компютъра. Ако все пак ви се налага, използвайте софтуер за управление на пароли или защитен с парола файл.
Използвайте различни пароли, поне за най-важните ви акаунти. Да, трудно е да се използват различни пароли за всичките акаунти, които могат да съществуват. Опитайте се да имате различни пароли поне за най-важните от тях – имейл, онлайн банкиране, профили в социални мрежи.
Съвет: Измислете си собствен алгоритъм за генериране на пароли, който да съдържа общи елементи (да кажем имена на членове на семейството), година, месец и друг елемент, който само вие знаете – и който може да бъде отгатнат трудно.
3.Пропускате и не инсталирате ъпдейти
Все още много потребители не разбират смисъла на ъпдейтите. За много от тях ъпдейтът представлява просто добавяне на функционалности към съществуващият продукт. Основната задача на ъпдейтите обаче е запълване на пробойни в сигурността.
Използването на тези пробойни е един от най-лесните за хакерите начини да инжектират зловредния си код в системата на потребителя (или иначе казано – да я заразят). Най-експлоатираните програми от хакерите са офис пакетът Microsoft Office, браузърът Internet Explorer, Adobe Flash Player, Java и дори платформата за уебсайтове WordPress.
Добрата новина е, че всички производители имат добре организирана система за публикуване на т. нар. „пачове“ или „фиксове“. И все пак остава в ръцете на потребителя да не пропуска подобни обновления.
Съвет: Обновявайте редовно всички свои програми, особено решението си за защита.
4.Сваляте файлове от подозрителни места
Проблемът със свалянето на файлове от подозрителни места съществува от зората на интернет. В опита си да свалят всичко потребителите често търсят вратички и начини, по които да инсталират определен софтуер или да свалят определен файл на компютъра си, без да плащат за това. Като резултат, освен (или вместо) желаната информация, на компютъра много често се инсталира зловреден код.
Същото важи и за смартфоните. Много потребители се опитват да заобиколят стриктните политики за сигурност на „Епъл“ и „Гугъл“ , като хакват (джейлбрейкват) телефоните си, за да могат да сваля приложения от неоторизирани източници. Да, свободата е по-голяма, но рискът от зараза се увеличава многократно.
Съвет: Избягвайте свалянето на файлове от подозрителни източници. Обмислете дали не е по-изгодно да си купите съответния софтуер за няколко лева, отколкото да се сблъскате с проблеми като компрометирано онлайн банкиране, източване на дебитна или кредитна карта или заключени файлове на компютъра.
5. Изпращате важни данни от публични Wi-Fi мрежи
Може да се каже, че сърфирането в интернет от вкъщи е относително безопасно. Дотолкова, доколкото доставчикът ви на интернет евентуално е подсигурил рутера с добра парола и защитна стена. С тази защита възможността за неоторизиран достъп е силно ограничена.
Но всички ние използваме и обществени Wi-Fi мрежи: в заведенията, моловете, градинките, хотелите. Това дава възможност на хакерите да осъществят т. нар. атаки Man-in-the-Middle („човек по средата“). Целта е да се извлече чувствителна информация и да се компрометира потребителят.
Съвет: Избягвайте да влизате в критични като важност сайтове, когато сте свързани към интернет през публична WiFi мрежа. Критични в този смисъл са например имейл или онлайн банкиране. Ако ви се налага, подсигурете си антивирусен продукт със защитна стена, която би предотвратила неоторизирания достъп.
