З а феновете на BMW този автомобил е като двете направления в юдеизма за евреите. Едната част от жителите на Израел изповядват своята религия, но ходят на работа и вършат всички присъщи ни човешки дейности. Другата част, ортодоксалните евреи, не работят, учат само религия и отхвърлят почти всичко от светския живот. На тях държавата им плаща, за да не работят.
Не знам кой плаща на най-крайното ядро фенове на BMW, но имам чувството, че единствената им работа е да сипят акъл в социалните мрежи за дизайна на BMW. ОК, разбрахме се отдавна, че последните творения на Дамагой Дукец не са красиви, но нека вече го преодолеем. Защото BMW не е само едни „бъбреци”.
Аз също съм далеч от мнението, че ХМ може да се доближи и на йота до определението красив, но речникът ми е достатъчно богат, за да изредя една дузина прилагателни (внушителен, впечатляващ, поразителен, брутален и т.н., и т.н.) в негова полза, които го превръщат в жестока машина.
И от сега ви предупреждавам: изкефих се адски много през тези три дни, в които на разположение имах тези 653 к.с. за към 400 000 лева. Ако сте от ортодоксалните фенове, този материал не е за вас. Вие не сте в целевата група, към която е насочен ХМ. Вие спадате към групата на носталгиците, които милеят по отдавна отминали времена.
А времената, когато „бъбреци” и Хофмайстер се свързваха с елегантни ниски „баварци”, са в историята. В края на 70-те години BMW се споразумява с Lamborghini да направят сериен спортен автомобил. Този краткотраен съюз се разпада през април 1978 г., когато са готови 7 прототипа. Контролът поема спортното подразделение на BMW за първия си самостоятелен проект – BMW M1.
И тук ще кажа, че носталгията е опасно нещо. В голяма степен тя е виновна за това (е, и известно количество копейки за разни политици, журналисти, милиционери и други хора с пагони), че в момента голяма част от хората живеят с мисълта „колко хубаво беше по Татово време”, „СССР беше велика сила”, „саламът едно време беше от месо” и т.н.
Ако BMW живееше с носталгията, то днес баварската компания щеше да е на нивото на едно консервативно Subaru, което продава малък брой коли на запалените си фенове, които искат само едно и също десетилетия наред. Но зад Subaru стои концерн, който прави самолетоносачи. Тук стоят акционери, които се вълнуват от печалбите. А очевидно, че този дизайн носи печалби.
Не, BMW се движи в крак с времето, в което огромните SUV са тези, които пленяват въображението на повечето клиенти. И, както казва и Ейдриан ван Хойдонк, колите на BMW трябва да изглеждат така, че да се харесват на клиентите и след 7-10 години, когато ще стигнат до вторичния пазар. Аз харесах ХМ от пръв поглед. И не защото е красив, а защото е брутален, защото от него струи тестостерон (ако щете дори в сила е и онази известна народна мъдрост за удължителя), защото всички се обръщат след него, а не малко от публиката ме помоли да се снима с него на порта в Бургас.
Защото не е поглед към славното минало на BMW и М1, а защото гледа към бъдещето, към това да е различен, смел и успешен, пък макар и далеч от елегантните форми. А че ще е успешен, в това няма абсолютно никаква съмнение. Богаташите у нас търсят връзки да се домогнат до един. Разказвам защо.
Аз не съм насталгик (с изключение по лятото на ’94), затова нямам нищо против, че едва вторият самостоятелен проект на M GmbH не е нисък изтребител като М1, а гигантски SUV. Клиентите го искат, М им го дава. А гигантски е най-точното определение: дълъг е над 5 метра, широк над 2, с междуосие над 3 метра. Тези размери са дали поле за изява на Дамагой Дукец и екипа му, чийто последни творения са по-противоречиви от тези на Крис Бенгъл. И не визирам „бъбреците”, тук са си на мястото в тази масивна предница. Визирам повечето на брой елементи и чупки, но в крайна сметка от киселото грозда става идеално Vinho Verde.
Целия материал може да прочетете на автомобилния сайт CarMarket.bg
