М иналият месец Hyundai обяви, че ще инвестира $85 млрд. (няма грешка в цифрата) за „решения за интелигентна мобилност”. Не знам какво се крие в кавичките, но това определение ме кара да се притеснявам за бъдещето, което не бих изключил да върви в посока на сценария от „Аз роботът”. То само подчертава „сеизмичната промяна”, която компанията вижда с прехода на индустрията към електрическа мобилност.
Към настоящия момент предпочитам простото определение „автомобил”, а този конкретен е мечта за българските клиенти на SUV: 180 к.с. и 4х4, формула, която у нас е гарант за успех. Добавям към нея и оборудване N-Line, за да завърша картинката, която включва кожа, велур, панорамен покрив, блокаж на диференциала и др. А, за разкош има и един ваучер от вносителя на марката за четири зимни гуми, така че Tucson 4x4 180 к.с. да стане незаобиколим фактор в избора ви.
Но той първо ще започне от дизайна. Винаги, когато съм писал по темата Hyundai, съм правил следното признание: аз съм фен на марката. Знам, знам, фенове може да има на всички немски марки, на Alfa Romeo, да има култ към Golf или Е36, но не и към корейските автомобили. Е, аз съм собственик на Hyundai и затова от самото началото си казвам, че съм пристрастен.
Пристрастен съм и към този Tucson (макар аз да карам i30), защото с него компанията направи дръзко изявление. Само за едно поколение тя премина от скучния но достъпен SUV, към поразителния и изтънчен кросоувър.
Моделът е на пазара вече няколко години, но времето не е отнело от ефекта, който Tucson предизвиква от пръв поглед. В момента на пазара има стотици средноразмерни SUV, но този конкретен изпъква. Без значение дали харесвате неговите Parametric Hidden Lights или не, той все още кара хората да се заглеждат по него.
Ефектът допълнително подсилва версията N-Line, в чиято черна гланцирана радиаторна решетка се откроява характерният светлинен подпис. Под нея се отваря по-голям и агресивен въздухозабарник, а основните светлини са монтирани точно пред колелата, на място, което се предполага, че трябва да отвежда въздух към ексклузивните за N-Line 19-ки.
За финален завършек, страничната линия се характеризира с арки на калниците в цвета на купето, черни кутии на страничните огледала, черни В- и С-колони и релси на покрива. Правоъгълната задна броня е в хармония със спортните двойни ауспуси, които са подчертани от червена рефлекторна лента.
Ако оформлението на предницата може да не се харесва на по-консервативните почитатели на корейското автомобилостроене, подобна опасност няма в интериора. Тук, макар и всичко да е модерно и технологично, все пак не е следван подходът на дръзките решения. Формата на волана е интересна, имаме 10,25-инчов сензорен екран. Тук впечатление правят ясно обозначението сензорни бутони на панела на климатичната система.
Селектор за shift-by-wire трансмисията няма, той е заменен от бутони. Пред тях е оформен цял клъстер от бутони за обдухване и подгрев на седалките, има такъв за HDC, за блокаж на централния диференциал и един селектор за избор на три режима на задвижване: Eco, Normal и Sport.
Във версията N-Line особено ме радват спортните седалки, тапицирани с перфориран черен велур и кожа. Воланът е кожен с червени шевове, каквито има още по седалките, вратите и средния подлакътник. Педалите са метални, а покривът – панорамен.
Синът ми е 1,85 м, има предостатъчно място в областта на коленете на задните седалки. Материалите са изключително приятни на допир, като отправна точка тук е пластмасата, за каквато клиентите на повечето основни конкуренти може да мечтаят. Багажникът е огромен: 620 л при бензиновата версия с предно, 575 л при хибридите.
Споменавайки хибридите, логично преминавам към задвижването, в която област отдавна не съм виждал такова разнообразие. И не преувеличавам, Tucson предлага „от пиле мляко”. Имаме самозареждащ се хибрид (230 к.с.) с предно или 4х4, имаме плъг-ин хибрид с четири задвижващи колела и 265 к.с.
Всички опции за задвижване и какво е пътното поведение на Tucson прочетете на CarMarket.bg
