Honda Civic Type R изкарва тъмните ви страсти наяве|Vesti.bg

П реди седмица написах, че вече остарявам и предпочитам комфорта. И не беше лъжа. Но има моменти, когато нещо се отключва в мен, ръцете ми се изпотяват, през слепоочията си усещам увеличения приток на кръв. Това е адреналинът. Знам го, защото същото ми се случи, когато се доверих на Весо Овчаров да полетя с него на „крило“, макар да изпитвам жесток страх от високо.

Да, адреналинът е хубаво нещо. И аз имам своя рецепта как да си го набавям от време на време. Защото брак и дете изискват внимание. И глътка свеж въздух през определен период ми се отразяват здравословно. Тя за мен идва под формата на спортни автомобили, като сега ще ви разкажа за моя dream car.

РАЗГЛЕДАЙТЕ В ДЕТАЙЛИ БРУТАЛНАТА HONDA CIVIC TYPE R

Не, не е някакъв италиански или германски звяр с над 600 к.с. и цена от 1 млн. лева. Аз съм фен на т. нар. hot hatches, които са средството да изпълниш мечтите на средно заможните хора, които нямат никакъв досег до супер автомобилите.

Казвам го от самото начало: Honda Civic Type R е моят автомобил. Това е изпълнената ми мечта (макар и само за ден). Това е автомобил, в който е въплътено най-добро, на което са способни инженерите и дизайнерите на Honda. И всички останали конкуренти могат само да стоят и гледат засрамено отстрани, защото тази кола е страхотна. Вярно, беше детронирана от Golf GTi Clubsport S на „Северната дъга“, но това не е умаловажаващ факт за качествата на японската бегачка.

Визията. Това е нещото, което буквално взривява сетивата ви, когато за пръв път се срещнете с Type R. Черен като душата му екстериор, за зловещата същност на която подсказват червеният кант на джантите и червените спирачни апарати Brembo зад тях. Червен кант на долния сплитер, червена емблема и R в радиаторната решетка. Но предницата, колкото и агресивно да изглежда, подсилена с издутите колесни арки и въздухоотворите зад гумите, не може да се мари със задницата на тази адска машина.

И тук има червени акценти, но те са някак незначителни на фона на дъската за гладене, изпълняваща ролята на спойлер. По размер двете двойки ауспуси, вградени в дифузьора, могат да се мерят с тези на всеки уважаващ себе си супер автомобил, струващ 5-7 пъти повече. Проблемът е, че звукът от тях не е на нивото на вида им, но въпреки това свикнах много бързо с него.

А този звук идва благодарение не на V8 или V12, а на редови 2,0-литров, 4-цилиндров турбо двигател, генериращ цели 310 к.с. и страховитите 450 Нм въртящ момент (във версията GT, която карам аз). Това е най-мощният хотхеч с предно на пазара. И този мотор се развърта до 7000 об/мин…

И оттук започват впечатляващите инженерни решения. При тегло от 1382 кг, съотношението мощност-тегло е цели 221 к.с. на тон! И както може да се очаква от компания с инженерния потенциал на Honda, списъкът с фокуси тепърва започва. Здравината е увеличена с 18%, но не с добавянето на стомана, а чрез интелигентни дизайнерски и инженерни решения.

Такива, каквито са превърнали един обикновен хечбек в най-истинския хотхеч. Не ме разбирайте погрешно, Ford Focus RS, Astra OPC или Megane R.S. Trophy са страховити конкуренти, като всеки един от тях си има своя трик за ограничаване на т. нар. torque steer (склонността на предните колела да изтръгнат волана от ръцете ви, когато подадете газ). Opel го нарича HiPerStrut, Ford – Revoknuckle, а Renault PerfoHub. Решението на Honda се нарича Dual Axis Strut Front Suspension или DASFS. Твърдението на инженерите е, че са намалили въпросния torque steer с 55%.

Предното окачване е тотално променено спрямо стандартния модел, макар отзад да е запазена торсионната греда. Новият дизайн на окачването на Type-R е толкова корав, че няма нужда от заден анти-рол бар.

По принцип избягвам да задълбавам в тази посока, но в този случай беше наложително. Защото всичко казано е гарант за онова, за което ще ви разкажа сега. А това са емоциите и адреналинът, които този автомобил изважда на преден план.

Първата е визията. Втората – усещането при сядането в седалките. Не, в състезателните „корита“ е далеч по-правилно определение. И тук властват червените акценти/ тапицерия, предпазни колани, червени старт-бутон и бутон +R, червени приборни уреди при натискане на въпросния бутон R. Аз не го препоръчвам, защото той е предназначен за пистата. На пътя режимът +R прави окачването прекалено твърдо, което се отразява зле на баластрата в бъбреците ми.

Странното е, че макар и супер твърдо, Type R е сравнително комфортен на фона на някои други свои конкуренти. Педалът на съединителя не е брутално твърд, а самото му „отлепяне“ го правди пригоден за спри-тръгни на околовръстното. Много по-важно е, че задното окачване е оставило преголям багажник, а на задните две места има предостатъчно място за сина ми и съпругата. Но кой би се наказал да вози в тази кола дете и жена?

Не, тази кола е за бягство от ежедневието. Тя е предназначена да ви накара да изпитате онези чувства, които са ви липсвали през цялата работна седмица. Защото това си е чиста доза адреналин. Започва със стартирането на двигателя и гъргорещото му изреваване през тези огромни ауспуси, но този звук можеше да е много по-впечатляващ и тук има още какво да се желае.

Интересното е, че инженерите на Honda заложили на т. нар. monoscroll турбина и VTEC контрола на клапаните. Но не очаквайте, че са успели да неутрализират турбо дупката. Тя дори е сериозна при ниските обороти, но нещата стават брутални след 3000 об./мин.

Тогава се отключва онази тъмна страна от характера на Civic Type R, която буквално взривява всичките ти сетива. Натискаш яко и индикаторите в големия цифров скоростомер започват да се събират в посока към средата, за да ти покажат, че достигаш до червената зона на оборотомера. Това е магично усещане… Минавам през този ограничител на 2-ра и 3-та – това са миговете, в които усещам автомобила с всички фибри на тялото си. Оборотомер в червената зона на 4-та означава, че си много над допустимото максимално ограничение, затова не си правя такива експерименти.

Експериментирам обаче със скоростния лост. Брилянтен е, както и самата трансмисия, като всяка предавка влиза с хрущене и демонстрира абсолютната сигурност на инженерите, че тази трансмисия е идиотоустойчива. Аз се постарах да не извършвам никакви идиотски изпълнения, макар тази кола да извади черното от мен.

Какво не ми хареса? Ами… май няма нищо такова. Вярно, треперех през цялото време за тези брутално тънки 19-цолови гуми, но иначе всеки един лев от всичките 72 000 си заслужават вниманието на истинските фенове на тези автомобили. Civic Type R не е като забавните MINI Cooper S или Focus ST. Не, Type-R си е истински спортен автомобил със страхотен, двигател, още по-яко окачване, невероятна трансмисия и истински спринтьорски умения. Ускорението до 100 км/ч трае 5,7 секунди, докато максималната скорост стига 270 км/ч. Интересното е, че въпреки якото натискане, Type R показа максимален разход от 12,3 л/100 км, което е много малко за този автомобил.

С Honda Civic Type R всичко е въпрос на сетивни усещания, адреналин, удоволствие и понякога задаване на риторични въпроси как е възможно един масов производител да създава автомобил, който е достоен да се конкурира с много по-наточени „пили“ от него.

Този автомобил е създаден за феновете, които ще оценят качествата му на пистата или в моя случай – по първокачествените обходни пътища. Това е един мега hot hatch.