Н якои хора наистина се чувстват добре с изключително малко сън. Но може да бъде трудно да разберете дали вие сте един от тях.
Откакто се помни, Ейми Пу-Бърнард не се е нуждаела от много сън. Днес тя обикновено си ляга около 22:00 ч. и се събужда около 04:30 ч. „Напълно будна съм. Не мога да остана в леглото“, казва тя.
Понякога Бърнард, професор по имунология в Университета на Колорадо, не може да заспи веднага. В такива случаи тя събира едва пет часа сън.
Може би най-изненадващо е, че Бърнард обикновено все пак се чувства пълна с енергия на следващия ден. Тя разхожда кучето си, прави 1-часова интензивна тренировка във фитнеса и отмята 1,5 часа работа преди 08:00 ч. Приятелите ѝ се възхищават на способността ѝ да прави толкова много с толкова малко сън. Но в нейното семейство това е нормално – баща ѝ и брат ѝ са същите.
Повечето от нас, разбира се, се нуждаят от повече. Средностатистическият възрастен на възраст между 26 и 64 години се нуждае от около седем до девет часа сън на денонощие, според най-новия преглед на доказателствата от Националната фондация за съня на САЩ, пише Би Би Си (BBC).
Защо има толкова голяма разлика в това от колко сън се нуждаят хората, е дългогодишна загадка. Но през последните няколко години учените са установили множество начини, по които генетиката играе роля. От редките мутации, носени от хора като Бърнард, до стотици много по-често срещани варианти – ето защо някои хора успяват да преминат през деня с много малко сън. В бъдеще тези констатации биха могли да се използват, за да помогнат за защитата на онези, които не могат да си осигурят достатъчно сън, от някои от обичайните последствия.
- Първите следи
През 2019 г. Бърнард научава вероятната причина за своята „суперсила“ при съня.
Изследователски екип от Калифорнийския университет в Сан Франциско открива генетична мутация, свързана с продължителността на съня при хората. Въпреки че хората, които я носят, си лягат в сравнително конвенционални часове, те се събуждат много рано, като често получават между четири и шест часа и половина сън на нощ. След като изпраща проба от кръвта си на изследователския екип, Бърнард разбира, че е една от тях.
Това рядко, наследствено състояние се нарича фамилен естествен кратък сън (FNSS). В годините след това са идентифицирани още няколко мутации, свързани с FNSS.
Една от най-големите загадки около FNSS е, че хората, които го имат, изглеждат „добре“ с толкова малко сън, казва ръководителят на екипа, молекулярният биолог Инг-Хуей Фу. Точната причина все още се изяснява.
Има интригуващи доказателства, че генетичните вариации, свързани с FNSS, могат не само да причинят кратък сън, но и да защитят тези, които ги имат, от последствията. Това включва например нарушенията на паметта.
Експеримент от 2019 г., ръководен от Фу, въвежда мутация, свързана с FNSS, при мишки. Екипът установява, че мишките със съответния вариант не само са спали по-малко, но и са изглеждали защитени от дефицити в паметта. Друг тест установява, че мишките с някои от тези варианти са били по-малко склонни да развият миши вариант на Алцхаймер.
През 2014 г. международен изследователски екип проучва двойка човешки двуяйчни близнаци, при които единият близнак е имал мутация за кратък сън, а другият – не. Те установяват, че близнакът-носител редовно е спял с около един час по-малко от брат си. Те също така откриват, че когато и двамата близнаци са били държани будни непрекъснато в продължение на 38 часа, близнакът-носител е имал с около 40% по-малко пропуски в представянето в сравнение с другия близнак.
Изследователите откриват и някои интригуващи разлики в начина, по който двамата близнаци са спали. Въпреки че близнакът-носител е спал по-малко, той е имал почти същото количество сън без бързи движения на очите (non-REM) като брат си. Това включва бавновълновия или „дълбок“ сън, което би могло да означава, че той в известен смисъл е получавал повече ползи от съня, който все пак е имал.
- Фармацевтични мечти
Все пак изследванията в тази област продължават – и са от решаващо значение, казва Фу. През последните няколко години се наблюдава нарастващ интерес към това как нашето разбиране за тези генетични вариации може да се използва в полза на хората. Във фармацевтичната индустрия има надежди, че един ден откритията за хората с кратък сън могат да доведат до лекарства за лечение на нарушения на съня или да помогнат например на военните да се справят с по-малко сън.
За тази цел учените се нуждаят не само от ясна представа дали вариантите предпазват хората с кратък сън от отрицателни последствия, но и от това как точно го правят. Без тази информация бихте могли да създадете лекарство с неочаквани странични ефекти. „Трябва да разберете как работи. Не искате да спите по-малко и след това да получите Алцхаймер, Паркинсон или рак след 10, 5 или 20 години“, казва Фу.
Томас Едисон, един от изобретателите на крушката, е казвал, че никога не е спал повече от четири часа.
Въпреки че генетичните мутации, свързани с FNSS, са един от по-крайните и вълнуващи примери, те са само част от онези, които могат да оформят продължителността на съня ни.
Като цяло се оценява, че продължителността на съня е унаследяема между 30% и 65%, което означава, че до 65% от разликата в продължителността на съня между нас може да се обясни с генетиката. Досега са идентифицирани няколкостотин различни части от генома, които влияят върху продължителността на съня. В един нов анализ, разглеждащ данни от близо 650 000 възрастни, се посочват около 244. (Изследването все още не е публикувано и в момента е предпечатно.)
Ако вземете която и да е отделна от тези чести мутации сама по себе си, тя би била свързана само с разлика в продължителността на съня от около една минута, казва водещият автор на документа, генетикът Изабел Остин-Зимерман от King's College London.
Но комбинирани, ефектите могат да се натрупат. За средностатистическия човек генетичните разлики могат да обяснят около 20 минути разлика в продължителността на съня между нас, казва Остин-Зимерман.
Все още обаче няма много изследвания за това кои от тези по-често срещани вариации могат да помогнат за защитата на хората от ефектите на краткия сън.
Въпреки това скорошно проучване, ръководено от Киара Петроселини, клиничен академичен акушер-гинеколог в Университетския колеж в Лондон, открива доказателства за една такава вариация. Изследователският екип проучва генетиката на 343 жени с биполярно разстройство, които са родили.
Тяхната генетика е оценена за вероятността да спадат към хората с кратък сън на базата на наличието на мутации, за които се предполага, че участват в процеса. Онези с най-висок резултат за вероятност за кратък сън са имали наполовина по-нисък риск от развитие на следродилна психоза в сравнение с жените с най-нисък резултат. Същата тенденция е установена и при безсънието.
Необходими са още проучвания, но е възможно тези индивиди да са развили по-висока толерантност към нарушенията на съня по-рано в живота си, предполагат изследователите. Това може да смекчава въздействието на нарушения сън през постнаталния период върху тяхното настроение.
За съжаление обаче, генетичната предразположеност към кратък сън невинаги е полезна. Всъщност изследване на Остин-Зимерман и нейния екип върху много по-голяма популация (не конкретно майки с биполярно разстройство) установява, че като цяло генетичните варианти, свързани с по-кратък сън, са свързани с по-висок риск от безсъние и чувство на умора. Те също така са свързани с различни психически и физически здравословни състояния. Това включва ХАДВ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), депресивни симптоми и диабет тип 2.
Това не означава непременно, че краткият сън или предразположеността към него причиняват тези състояния. Но означава, че генетичната предразположеност към кратък сън невинаги предпазва от тези рискове.
- Илюзията, че си добре
Нещата се комплицират още повече от факта, че дори онези от нас, които смятат, че функционират добре с малко сън, невинаги са най-добрите съдници.
Едно проучване например установява, че когато здрави възрастни са били ограничени до само четири или шест часа в леглото на нощ, тяхното представяне на различни когнитивни тестове продължавало да се влошава. Въпреки това, след две седмици участниците оценявали себе си като чувстващи се само „леко“ сънливи.
Ставате все по-ограничени в способностите си, но също така и все по-малко осъзнавате това ограничение, казва Ханс ван Донген, учен по съня в Центъра за изследване на съня и представянето към Държавния университет във Вашингтон, който е съавтор на изследването.
Все още е вярно, че много хора се нуждаят от по-малко сън от други. Друго изследване на самия ван Донген установява, че някои хора са по-устойчиви на лишаване от сън. Но това означава, че разбирането на тези разлики е по-сложно от това просто да попитаме колко часа спи някой или как се чувства на следващия ден.
В дългосрочен план генетичните констатации като тези на Остин-Зимерман и Фу могат да помогнат за точното определяне на това кои хора наистина се чувстват добре с малко сън. Това би могло също да помогне за отсяването на онези от нас, които може да се чувстват добре, но все пак са изложени на по-голям риск от когнитивен срив. В крайна сметка се надяваме, че те могат да доведат до лекарства, които да помогнат на хората с кратък сън да засилят устойчивостта си към него.
Междувременно обаче тези констатации могат да помогнат на хората да разберат защо спят по начина, по който спят.
За Бърнард научаването, че носи един от вариантите за FNSS, е сваляло част от напрежението, казва тя. Като учен тя вече е знаела, че съществуват естествени вариации между нас, включително и със съня ни. Тя също така винаги е оценявала допълнителното време, което това ѝ дава, за да изпревари работния си ден, особено докато съпругът и децата ѝ са все още дълбоко заспали.
Въпреки това Бърнард се е питала дали просто не е особено лоша в релаксацията или дали неспособността ѝ да спи повече не е показател, че жонглира с твърде много неща.
„Сега имам отговор. Знам, че генетично просто съм си такава и ще трябва да го приема“, казва Бърнард.
