Д еца, учители и родители от Кюстендил се обединяват срещу агресията в опит да предпазят по-беззащитни деца от опасни ситуации, като например нова мода, в която
подрастващи предлагат ценоразпис с различни видове насилие, които поръчител може да си купи, като ги предназначи за някого.
Наричат ги миротворците на Природоматематическата гимназия в Кюстендил. Децата работят по програмата „Стъпки заедно“ на УНИЦЕФ и опитват да заразяват с толерантност и емпатия останалите си съученици. В години на всякакъв вид насилие сред подрастващите, това се оказва изключително важно, разказва NOVA.
Петър Мечков споделя, че
в старото му училище имало деца от различни етноси, а това водело до чести подигравки.
„Знаем за човек, който не се чувства добре във взаимоотношения с негови съученици, и сме сигнализирали за такъв случай. Ние също работим по него, защото вече от доста години сме миротворци по проекта „Стъпки заедно“, споделя Мия Димитрова. Мария Ванова уточни, че цялостната идея е превенция на конкретни възможни ситуации, водещи до проблеми.
С различни активности учениците разговарят помежду си, а често в дискусиите се включват и родители. Именно тяхна е важната роля да работят в домашната среда за добродетелите на детето си. „Когато обясняваме какво е толерантност, търпение и всичките тези чувства, които понякога просто забравяме, взимаме едни превантивни мерки за бъдещ конфликт или спор, който е възможно да избухне в класа“, обясни Йоана Алабачка.
Според Мия най-важното са взаимната подкрепа и уважение. По думите на Петър мисията им е трудна, защото някои деца не знаят как да реагират на различията.
Психологът на ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ в Кюстендил Лилия Механджийска разказва, че се среща
най-често вербална агресия.
„Наскоро имахме една ситуация при по-малките ученици, но мисля, че всичко приключи успешно. Това че са буйни, не е проблем. Идеята е да ги научим да управляват емоциите си, защото акцентът е развитието е на социалната и емоционална компетентност и създаване на устойчива среда“, посочи тя.
Преподавателят по испански език Ася Тасева разкрива, че децата вече споделят много повече. „Реагираме, ако трябва някъде да се реагира. Ако имаме сигнал от родители, също реагираме, така че наистина работим като добре смазана машина“, казва учителката.
