М ного хора си имат любим сериал, филм или музика, към които се завръщат с настъпването на сезона, като това влечение към носталгията може да изглежда почти подсъзнателно. Експертите по психично здраве обясняват защо се случва това.
Защо есента ни кара да изпитваме носталгия
С промяната на листата, охлаждането на температурите и ежегодното завръщане на латето с тиква в менютата, преходът от лято към есен може да направи погледа назад особено привлекателен, независимо колко сме развълнувани от новия сезон.
„Преходите означават, че нещо се променя, а промяната сама по себе си означава, че нещо се губи; така че тези приключвания, колкото и малки да са, се регистрират от нас като форма на загуба. Погледът към нещо познато ни закотвя към усещане за приемственост и стабилност, което се опитваме да открием, когато имаме чувството, че почвата под краката ни се мести“, казва Джана Сайфи, психотерапевт и съосновател на Urban Mind Psychotherapy в Ню Йорк.
Тези загуби могат да имат много форми, пише сайтът Rael Simple. За някои краят на лятото сигнализира за приключването на един по-безгрижен период, казва Мат Сосновски, психотерапевт и основател на Philadelphia Talk Therapy. Началото на новата учебна година също може да донесе завръщане към отговорностите.
„За учениците и студентите това приема формата на нови предизвикателства или непозната среда. А за родителите започването на училище отбелязва изтичането на времето или все по-празното гнездо. И накрая, подобно на Нова година, есента идва с тежестта на очакванията за ново начало или „новото аз“, казва той.
Есента е пълна с катализатори на спомени
Есента е богата и на сетивни знаци, които могат да събудят телесни (соматични) спомени още преди съзнателно да сме ги свързали с конкретно събитие. „Още преди да разберем за какво ни напомнят тези дразнители, ние биваме завладени от инстинктивни спомени или реакция на нервната система“, казва Сара Хо, лицензиран съветник по психично здраве и основател на North Shore Professional Therapy.
Тя отбелязва, че този тип памет е имплицитна – т.е. тя е усещане, а не нещо, което лесно можем да облечем в думи. „Това всъщност е същата част от нашата памет, която кодира травми, случили се преди да можем да говорим, когато сме били бебета“, обяснява Хо.
Въпреки че миризмите са най-силните катализатори на спомени, Хо казва, че всяка от нашите сетивни мрежи, визуална или звукова, може да има подобен ефект. А есента предлага изобилие от тях: първият мирис на дървесен дим, смесен с хладния въздух, уханието на влажни или сухи листа, или онази свещ с есенен аромат, която изваждате всяка година.
„Променящите се листа, по-ранните залези и специфичната златна светлина на есента също могат да направят всеки обикновен момент да изглежда познат“, казва Хо. Тя добавя, че звукът от училищния автобус, променящият се хор на птиците в небето и познатият глас на спортния коментатор през уикенда също могат да бъдат силни есенни дразнители за паметта.
Любимият ви сериал за утеха се усеща особено добре през есента
Чувството на носталгия може да разкрие от какво точно се нуждаем при навлизането в новия сезон. „Потапянето в носталгичното често показва, че копнеем за нещо сигурно“, казва Сосновски. Той отбелязва, че това може да бъде от решаващо значение при изправянето пред нови етапи, които може да изглеждат странни, заплашителни или трудно управляеми.
Този копнеж може да обясни защо сме склонни да се връщаме към познати сериали, филми или книги, където героите се усещат като стари приятели и вече знаем как завършва историята, вместо да започваме нещо напълно ново.„Мозъкът ни е предразположен да предпочита предвидимото пред непредвидимото“, казва Сайфи.
Тя добавя, че подсъзнателно свързваме неизвестното с ниво на риск и заплаха за нашата безопасност, с които не винаги сме готови да се борим. „Така че със смяната на сезоните, когато подсъзнателно или съзнателно се борим с това, че не знаем какво следва, било то промени във времето или в живота ни, стъпването върху познати и напълно предвидими неща действа изключително успокояващо на нервната ни система“.
Сайфи посочва, че връщането към познати преживявания през целия ни живот, независимо дали гледаме познато шоу или четем любима книга, ни свързва отново с това кои сме били и как е изглеждал животът ни последния път, когато сме ги изпитали.
Как да извлечем най-доброто от носталгията
Вместо просто да ни оставя копнеещи по миналото, носталгията всъщност може да бъде полезен инструмент в подкрепа на емоционалното ни благополучие. „Носталгията е двигател за положителни емоции“, казва Сосновски.
Изследванията показват, че изпитваме удовлетворение както от очакването на бъдещето, така и от наслаждаването на настоящето и припомнянето на миналото. „Отделянето на време да се потопим в някой спомен с благодарност може да ни помогне да издигнем ключови преживявания на радост, свързаност и дълбок смисъл“.
Носталгията може да ни даде и пространство да скърбим за миналото по здравословен начин, докато се справяме с предизвикателствата на неизвестното бъдеще. Това може да изглежда като млад човек, който си спомня за гимназията, докато събира багажа си за университета; родител, който копнее за първия учебен ден на детето си в детската градина, докато го изпраща в прогимназията; или спомени за преминали празници, които изплуват, когато наближават същите поводи, но за първи път без любими хора.
„Погледът назад, макар понякога да е труден, ни помага да интегрираме миналото си и да осмислим живота си. По този начин ние извличаме полза от хората, местата и преживяванията, които са ни изградили, признавайки какво остава част от нас, докато продължаваме напред“, казва Сосновски.
Добави ни в предпочитани източници в Google
