И звисяващи се вкаменени стволове на дървета, погребани изправени в скални слоеве из Съединените щати, разпалват бурен дебат – като някои изследователи твърдят, че зловещите образувания могат да бъдат доказателство, че Ноевият ковчег и библейският Всемирен потоп са нещо повече от просто истории от неделното училище.
Древните останки, известни като „полистратни фосили“, са открити навсякъде – от националния парк Йелоустоун до националния паметник „Флорисант Фосил Бедс“ и националния парк „Теодор Рузвелт“. Те предизвикват повдигане на вежди, тъй като стволовете пронизват вертикално множество слоеве от седиментни скали, за които геолозите често казват, че са се формирали с разлика от милиони години.
За някои хора, които тълкуват Библията буквално, тази хронология просто не издържа.
„Едно мъртво дърво не стои изправено в продължение на милиони години, чакайки седиментите бавно да се натрупат около него. То изгнива. То рухва“, написаха изследователи от проекта Noah’s Ark Scans във вайръл публикация в платформата X на 20 май и допълват: „Тези дървета изглежда са били бързо погребани от масивни седиментни потоци, преди да успеят да се разложат“.
Поддръжниците на разказа за потопа от Книгата Битие твърдят, че фосилите изглеждат по-малко като резултат от бавна геоложка промяна и повече като следствие от колосална катастрофа – а именно потопа, описан в Библията, при който Ной изгражда огромен ковчег, преди Бог да отприщи 40 дни и 40 нощи проливен дъжд, който поглъща цялата Земя.
Изследователите зад профила затвърдиха тази теория, заявявайки: „Фосилният запис изглежда много повече като катастрофалния свят, описан в Битие, отколкото като бавната еволюционна хронология, която ни се продава“.
Твърдението бързо предизвика лавина от реакции в интернет.
Един от потребителите в X отговори: „Светът не е толкова стар, колкото „учените“ искат да вярваме. А Потопът от Битие е бил действително събитие. Фосилният запис доказва за пореден път точността на Свещеното писание“.
Друг вярващ настоя, че критиците „не могат да атакуват това доказателство, затова ще се присмиват на тази публикация и ще се подиграват на хората, които са я пуснали“.
Скептиците обаче побързаха да развалят „партито“, изтъквайки, че образуванията се обясняват по-добре с повтарящи се локални бедствия, а не с един погълнал земното кълбо потоп.
Други в коментарите продължават да твърдят, че вкаменените дървета са били погребани по време на внезапни природни бедствия, като изригвания, кални свлачища и наводнения, каквито са се случвали през дългата история на Земята.
Мнозина казват, че вулканът Сейнт Хелънс е предложил директен пример за подобно бързо погребване през 1980 г., когато вулканичният хаос бързо е уловил хиляди дървета изправени в седименти – без никаква божествена намеса. Други библейски ентусиасти обаче намират връзки между вулкана и Писанието.
Въпреки това, покойният британски геолог Дерек Ейджър навремето изказа прочутото твърдение, че идеята едно 10-метрово дърво да остане изправено в продължение на стотици хиляди години, докато седиментите бавно се натрупват около него, е „нелепа“.
За бавното погребване на дърво с такъв размер, настояваше той, биха били нужни приблизително 328 000 години – време, напълно достатъчно природата първо да го превърне в каша. Той заключи, че седиментацията „на места е била наистина много бърза“.
Креационисткият учен Иън Джуби също подкрепи тази теория, твърдейки, че фосилите не се вписват спретнато в стандартната геоложка хронология.
„Скалните слоеве се наричат „страта“ (пластове), а фосилът пресича повече от един, откъдето идва и името „поли“ за много и „стратни“ за пластовете, които фосилът разрязва“, обясни Джуби на своя уебсайт и добавя: „Полистратни фосили се намират буквално по целия свят“.
Джуби цитира скалите с фосили „Джогинс“ в Нова Скотия, Канада, където вкаменени дървета със счупени корени и обърнати стволове са открити заплетени в слоести седименти, което според него подкрепя внезапното катастрофално наводнение пред бавната геоложка промяна.
Критиците казват, че бързото погребване не противоречи на древната възраст на Земята, посочвайки, че локализираните бедствия могат бързо да натрупат седименти, като същевременно остават в съответствие с хронологията на традиционната геология.
За вярващите обаче дърветата са само поредното разклонение на една много по-голяма библейска мистерия – такава, която според тях може би вече лежи погребана под турски планински склон.
„Ню Йорк Пост“ съобщи, екипът на Noah’s Ark Scans заяви през април 2025 г., че може би се приближава до разрешаването на една от най-трайните мистерии на Библията: последното почетно място на Ноевия ковчег.
Използвайки почвени тестове и георадар (радар, проникващ в земята), групата твърди, че се е насочила към обекта Дурупинар в Турция – 164-метрово образувание с формата на лодка близо до планината Арарат, което според някои съвпада с библейските размери на ковчега.
Мястото отдавна е обект на спекулации, въпреки че съществуването на Ноевия ковчег остава недоказано в християнството, юдаизма и исляма.
Водещият изследовател Андрю Джоунс заяви пред вестник „Сън“, че за момента екипът умишлено избягва разкопките. Вместо това изследователите разчитат на неинвазивни тестове, включително радарни сканирания и вземане на почвени проби, за да определят дали образуванието е естествено или дело на човешка ръка. Джоунс добави, че разкопки ще има само ако се съберат достатъчно доказателства и има готови планове за консервация.
Първоначалните резултати вече предизвикаха интерес. Почвените проби показват разлики в нивата на pH, органичната материя и калия в сравнение с околната земя – промени, които според екипа са „в съответствие с гниещо дърво“. Изследователите също така отбелязаха, че растителността вътре в образуванието пожълтява по-рано през сезона, което според тях може да сигнализира за нещо заровено отдолу.
Той допълни, че констатациите им дотук „подкрепят“ тяхната теория, наричайки мястото „отделен, обособен обект“, а не просто част от околния кален поток.