Парламентарната 2010 г. - опит за импийчмънт, първи вот на недоверие и нощни заседания

С ъ ървия за страната ни опит за импийчмънт, актуализация на бюджета, нов Изборен кодекс и дълги извънредни пленарни заседания до полунощ ще се запомни отиващата си парламентарна година.

Почти без почивка минаха за депутатите седмиците преди Коледа. Народното събрание заседава всеки работен ден, включително и до среднощ, за да гласува ударно закони, които не търпели отлагане. Най-обемистите и спорни сред тях бяха Изборният кодекс, промените в Кодекса за социално осигуряване и Законът за Сметната палата.

Изборният закон беше една от големите амбиции на ГЕРБ,

обявена още в началото на мандата. Управляващите държаха да го приемат до края на годината, за да има ясни правила за вота през 2011 г. и да се избегне повтарящата се практика изборното законодателство да се променя в "дванайсет без пет". Материята обаче предизвика дълги дискусии, наложи извънредни и удължени заседания, някои от които приключваха в полунощ. Наложилият се ритъм "роди" шеговитата идея парламентът да кандидатства за рекордите "Гинес" заради работното си време.

Не толкова на шега обаче бяха репликите, които депутатите си отправяха при "престрелките" помежду си, и политическото говорене зазвуча като пазарски жаргон. Развихрилите се страсти родиха бисери като "едно си Мая знае, едно си лае", "монтафонки", "парламентът заприлича на пазар за банани" и други "цветни попадения".

На няколко поредни заседания, едно от които до полунощ, беше гледан и Кодексът за социално осигуряване. Сред "най-горещите" моменти в него беше

вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране, отпадането на точковата система,

както и казусът с професионалните фондове за категорийните работници, които по закон излизат по-рано в пенсия.

Президентът Георги Първанов подписа указ за обнародването му, но спорни текстове в него обединиха политически опоненти като БСП, Синята коалиция, ДПС и РЗС. Депутатите от четирите парламентарно представени формации атакуваха пред Конституционния съд разпоредбата в КСО, която предвижда индивидуалните партиди на категорийните работници да бъдат прехвърлени от професионалните пенсионни фондове към фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване.

В законодателните активи на парламента за тази година НС записа и

промени в Закона за съдебната власт, които въвеждат т. нар. специализирани съдилища.

В последния ден преди коледната ваканция - 22 декември, обаче липсата на кворум в пленарна зала спъна приемането на поправки в НПК, които разписваха правилата за тяхната работа.

С дълги заседания ще запомним и приемането на държавния бюджет за 2011 г., на бюджетите на ДОО и НЗОК също за догодина.

При ненормиран работен ден (12 часа дебати) премина и актуализацията на републиканския бюджет за 2010 г. Това стана през юли и беше посрещнато с много критики от Коалиция за България, от ДПС и от Синята коалиция. Десните припомниха, че за пръв път след кабинета на Жан Виденов се налага актуализация на бюджета.

Законите, които Народното събрание приемаше на бързи обороти, бяха

спирани от президентско вето 7 пъти.

В два от случаите върнатите текстове са били подкрепени от мнозинството - промените в закона за отбраната и въоръжените сили и в закона за събранията, митингите и манифестациите. Други два от законопроектите, върху които Първанов наложи вето, са били оспорени пред Конституционния съд и той е спрял действието им - законът за развитието на академичния състав и промени в Кодекса на труда, свързани с отпуските.

Парламентарната година ще се запомни и с първия в България опит за импийчмънт - на президента Георги Първанов. ГЕРБ, "Синята коалиция", "Атака" и РЗС събираха подписи за прекратяване правомощията на държавния глава заради оповестена пред медиите стенограма от разговора му с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. В последния момент обаче РЗС се оттегли от инициативата и импийчмънтът не мина, тъй като нямаше необходимите 160 гласа.

През 2010 г. кабинетът "Борисов" преодоля единствения до момента вот на недоверие, внесен от опозицията заради провал в здравната политика. Вотът обаче съвпадна със смяната на здравния министър и на рубежа попадна новоизбраният Стефан Константинов, който по неволя трябваше да "поеме" критиките в пленарна зала.

Прецедент постави на фокус несъвършенства в

процедурата по обнародване на актовете на парламента в "Държавен вестник".

Без указ на президента беше публикувана промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, която не бе гласувана в пленарна зала и дава възможност да се рекламират изображения на наркотични вещества. Парламентът създаде временна анкетна комисия по случая и в резултат бяха поискани и дадени оставките на Пламен Цеков от поста заместник-председател на комисията по здравеопазване и на Светлин Танчев като председател на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Законът беше обнародван отново с правилните промени, а комисията излезе с предложения за законодателни изменения на правилника на парламента.

През отиващата си година парламентът прие и някои проекти, свързани със здравето на хората. Макар че

депутатите отстъпиха от първоначално пълната забрана за тютюнопушене

на обществени места, която трябваше да влезе през лятото, те забраниха на деца до 18-годишна възраст да влизат в задимени заведения. Обществото беше нащрек и при приемането на други законови промени - за генетично-модифицираните организми, гласуването на които също беше съпроводено с протести на природозащитници пред сградата на парламента.

Въпреки първоначалното намерение, в крайна сметка се запази забраната за освобождаване в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.

В началото на мандата си 41-то НС прекрати политическото номадство, като забрани отцепили се от парламентарна група депутати да образуват нови парламентарни групи.

Редица сигнали за нарушаване на парламентарната етика останаха без решение, заради липса на етични норми в правилника на НС. Сред тях беше искане на депутати от Коалиция за България срещу председателя на парламента Цецка Цачева, която според тях е нарушила парламентарния правилник с върнати въпроси към министри.

Отиващата си 2010 година донесе на парламента и технологични нововъдения. Най-важната модернизация беше монтирането на

новата система за гласуване,

която отчита пръстовите отпечатъци на депутатите и така гласуването с чужди карти е по-трудно. Народните представители посрещнаха със смесени чувства новата техника. Някои депутати от опозицията коментираха, че се чувстват унизени, но председателят на Народното събрание Цецка Цачева изрази удовлетворение от въвеждането й.

Друга новост беше възможността за онлайн излъчване на пленарните заседания. От началото на годината те могат да бъдат гледани на сайта на Народното събрание, който също беше обновен. Журналистите пък се сдобиха с нов пресцентър.