Министерският съвет прие Национална пътна карта за научна инфраструктура, определяща седем национални Научноизследователски комплекси, които ще бъдат развивани за постигането на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Комплексите са посочени след серия от консултации, започнали през лятото на 2007 г.
Първите четири имат приложен
характер.
Това са: Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана и с участието на България в европейската инфраструктура Euro-Argo; Инфраструктура за производство и изследване на материали с приложение в промишлеността, биомедицината и околната среда, изследвания, диагностика, реставрация и консервация на артефакти от метал; Инфраструктура за геномни, протеомни и метаболомни изследвания и компютърно симулиране и проектиране на кандидати за лекарства, обвързана с участието на България в BBMRI; Инфраструктура за изследвания в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.
Комплексът "5" -
Български суперкомпютърен център: високопроизводителна инфраструктура за компютърно моделиране, симулации и изследвания с приложение в промишлеността, медицината, фармацевтиката, енергетиката, транспорта, финансите и околната среда, ще бъде приоритетно развит в рамките на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при ползване на инструментите на Фонд "Научни изследвания" и ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика".
Комплексите "6" и
"7" са:
БГ-КЛАРИН: Национална интердисциплинарна изследователска е-инфраструктура за интегриране и развитие на електронните ресурси за български език като част от европейския CLARIN Common Language Resources and Technology Infrastructure, и Астрономически център за изследвания и образование (Рацио). Те засягат области на познанието, които нямат пряко въздействие върху икономиката, но са важни за обществото.
От една страна, това е проектът, насочен към съхранението на българската книжовност и култура и за развитие на електронните ресурси на българския език. От друга - запазване на съществуващия капацитет, традиции и уникалност на астрономическия комплекс "Рожен", единствен на Балканите и сравним с европейските центрове като апаратура и човешки ресурс. Тяхната подкрепа зависи от възможностите на бюджета на МОМН и достъпа до различни схеми към Фонд "Научни изследвания", Националния иновационен фонд, ОП "Развитие на човешките ресурси" и ОП "Регионално развитие".
Научните инфраструктури ще работят в съвременни направления, ще гарантират отворен достъп до лабораториите и ще са насочени към решаване на проблеми и задачи за бизнеса. Изграждането на национални научни комплекси ще доведе до повишаване на възможностите ни за успешно участие в многонационални консорциуми по рамковите програми на Европейската общност.
Междувременно на заседание на Управителния съвет на БАН бяха избрани четирима директори на новосформирани научни институти, съобщиха от академията.
Член-кореспондент Стефан Воденичаров е избран за директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с Център по хидро- и аеродинамика-Варна.
Проф. Николай Милошев е избран за генерален директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география, а доц. Георги Корчев - за генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология.
Директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания е доц. Вълко Бисерков, посочват от БАН.
