Гърция и Кипър казват, че стъпката е
рисково начинание, което може да причини катастрофа
и искат Европейският съюз да проучи подробно плана на кандидатката за ЕС, обременена политически и исторически.
Турски официални представители настояват, че централата ще бъде сигурна и е необходима за запазването на силния икономически растеж.
Европейският съюз прави преоценка на енергийната политика на целия 27-членен блок и поставя под въпрос ролята на ядрената енергетика на континента. Никой не може да забрави украинското бедствие от 1986 г. в Чернобил, което изригна радиация на хиляди километри.
Но Турция остава твърда в намеренията си да построи три атомни централи през следващите години, включително една в Аккую на средиземноморския бряг, близо до разлома Ечемиш, който според един експерт може да предизвика земетресение от седма степен.
Гърция е твърдо против централата и извади наяве своето историческо противопоставяне на срещата на върха на ЕС, на която блокът се съгласи да провери своите 143 реактора. "Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район", каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица.
"ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую".
Франция има няколко централи недалеч от Средиземно море, съседите на Турция - Армения и България също имат централи, и няколко други страни около морето са обявили намерения да строят нови.
Турският план предизвиква особено внимание заради земните трусове там.
Аккую е на 100 км северно от остров Кипър, който е разделен между етническите гърци и турци от 1974 г., когато Турция нахлу на острова.
Турция казва, че 1200-мегаватовият херметизиран руски воден реактор - VVER-1200, нов модел, който все още не е пускан в действие никъде по света, ще бъде устойчив на земетресения и отговаря на най-високите стандарти за сигурност.
Турция вече подписа договор с руската агенция "Росатом". Строежът на централата още не е започнал, вероятно ще започне да произвежда електричество след седем години.
"Ние полагаме усилия да изпълним плана с всички мерки за сигурност", каза турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. "Турция става по-силна в индустрията и технологиите с всеки изминал ден. Очевидно е, че тя ще се нуждае от все повече електроенергия".
Ердоган вече няколко пъти омаловажава рисковете на атомната централа, след като земетресение с магнитуд 9 разтърси североизточния японски бряг на 11 март и предизвика вълни цунами, които повредиха охладителните системи на централата "Фукушима".
Централата бълва радиация оттогава насам, а в събота официални японски представители признаха, че високорадиоактивна вода се излива в морето.
Ердоган казва, че всички инвестиции крият рискове. "В такъв случай, дайте да не внасяме газови бутилки в домовете си, дайте да не инсталираме природен газ, дайте да не позволяваме да тече суров петрол през нашата страна", каза той няколко дни след инцидента във Фукушима.
"Чудя се
дали онези, които се противопоставят на атомната енергия, са спрели да използват компютри или да гледат телевизия заради риска от радиация?",
допълни Ердоган.
До момента нито една държава не е стигнала да заключение за изискванията за сигурност за атомни централи след инцидента във "Фукушима", заяви Муджид С. Казими, директор на Центъра за модерни системи в ядрената енергетика към Масачузетския технологичен институт.
"Но урокът от "Фукушима" е не само да се устои на силни земетресения, но също да се предотврати загубата на електрическите системи, необходими за намаляване на топлината, която се излъчва при ядрения разпад", обясни Казими.
"По-важно е да се подсигури, че и при най-неблагоприятните външни събития ще бъде избегната пълната загуба на електричество".
Турският енергиен министър Танер Йълдъз казва, че високите технологии, които ще бъдат използвани при строежа на централата в Аккую, ще я направят по-сигурна от "Фукушима", пусната в действие през 1971 г.
Във Фукушима ядрените инженери се мъчат да попречат на пълно и едновременно разтопяване на трите реактора, докато се борят и с проблема с прегрелите горивни пръти в повредения резервоар на четвърти реактор. "Не бих казал "да" на нещо, което предизвиква тревога у мен", каза Йълдъз.
Но мнозина в Турция
помнят как радиацията от Чернобил засегна ключовия износ на чай и лешници
и накара турските лидери да успокояват притеснената общественост, пиейки чаши чай всеки ден пред обективите на камерите, за да покажат, че не е заразен.
Противопоставянето на тема ядрена енергетика идва на фона на териториалните спорове между Гърция и Турция, включително в Кипър.
Активисти протестираха срещу плановете на Турция и в самата Турция и в Кипър. Стотици протестиращи излязоха на улиците в Истанбул с плакати в ръце, на които пишеше: "Не позволявайте Аккую да стане Фукушима".
Гръцкият президент Каролос Папуляс се включи в хора миналата седмица, казвайки "ирационалното настояване на Турция да строи атомна централа във високо сеизмичен регион" заплашва сигурността на всеки в региона и "трябва да му се отвърне директно".
Кипърският президент Димитрис Христофиас каза, че Кипър, Гърция и други южни европейски държави са повдигнали въпроса на Европейския съвет. "Г-н Ердоган трябва точно да разбере посланието, че сеизмичните зони не са ни най-малко подходящи за развитие на подобни проекти", каза Христофиас.
Но
страховете, че близо до централата може да стане силно земетресение, може и да са преувеличени,
смята един експерт.
"Възможно е, но с малка вероятност", каза професор Мустафа Ердък от истанбулската обсерватория Кандили, който е изследвал разлома близо до централата. "Не мисля, че ще има какъвто и да е проблем с мястото и проекта за земетръс на атомната централа".
Ердък каза обаче, че има нужда от още научни изследвания, откакто за последен път е посетил мястото през 1987 г.
"Ечемиш е активен разлом. Южният му край и разстоянието от мястото са спорни и се нуждаят от допълнителна оценка. Възможно е да предизвика земетресение с магнитуд 7", каза Ердък.
Турция също така води преговори с японски компании за втора централа близо до черноморския крайбрежен град Синоп, на 80 км северно от северноанадолския разлом, който предизвика две силни земетресения, отнели живота на 18 000 души в Западна Турция през 1999 г.
Активисти протестираха и срещу избора на Синоп, но тъй като по този проект няма непосредствен напредък, светлините на прожекторите са насочени към Аккую.
Източник: Асошиейтед прес
Последвайте ни
